свирка

“При теб все още е юли, но тук август е полазил като гъсеница. Тръпна в общия мрак. Ще надживеем ли пеперудата..”

- Мразя я! Той винаги бърза. Бърка, бърза, и изтипосва красотата. Мислел се за майстор?!.., но без мен е зиро. Сам си кръгла нула, балон! Знам, тя е твоя грешка. Граматична, нестилна, незряла, аморална грешка. Или неправилен препинателен знак, заставена запетайка, мушица, която ще смачкам до съзнателен интервал . Не бих делила чувствата ти с никоя. Никога. Крилото на пеперудата сме ние, глупако, подчертавам "ние"-  професионалиста&поета. Ето, пак е измислил дума!? Смях, кой би чел глупости? И тя с червено:

„Роботропифицираното съзнание води до протести на опиянени от собствените си несполуки маси..”

- А знаеше ли изобщо какво е „тропа”, или гугъл е за единица?

Влюбената текстообработваща програма, открила относителното спокойствие в последната задача, остави бележка. Думите пренасяха човека в нейния свят и тя можеше да си прави каквото поиска с него. Или поне така си мислеше. Изключи се от функции и заспа.

По обяд, мъжът се изплю в чашата винени остатъци и се огледа за цигара. Кутията бе в намачкания до леглото, изпаднал от жегата чаршаф. Запали, стана и излезе навън, в остъклената тераса. През нощта му се стори, че вали, но сега нямаше локви. Видя само кучетата и бързащите от-и-за магазина. Топлината го подразни. Прибра се и седна пред компа. Направи си облаче дим , което разлюля около екрана.

Мелодрамите отключваха тихата лудост, а лудостта използваше като извинителна бележка, която накрая мачкаше по ръба на тоалетната чиния.

-Защо не те обичам ли? Ми затова.

Под чертата, отбелязан с една звезда и видимо по- едър шрифт, бе изписан отговора.

„Не правиш ХСв *!”

* хубави свирки