Наскоро си направих втори
реален профил във фейсбук- същото име, отново важните данни, дребни размивания
единствено по детайлите- нещо като
клонинг в леко подобрена версия. И преди ехидният смях и поставянето на оценки,
или диагнози да добият видими очертания.., ами до, но не, не бягам, не съм
объркан, или нарцис, нито шизо, който иска да си пише, или да лайква
собствените си публикации и така да добива нездрава удовлетвореност като храна
на егото. Истината е, че от едно известно време изпитвам съвсем съзнателно
желание за „изгубване” на обективната реалност до степен невидимост, тук
подозирам и подсъзнанието в съучастие, но казано другояче- искам си живота
тукисега, не плътната категоризация „живот”; получава ми се до известна степен,
все по- малко хора ме забелязват, човек отразява предимно себеподобните си,
защото обмяната на енергия/информация се случва с лекота и без съпротивление
най- вече по утъпканите канали в удобната околна среда. Но летейки си в
битието, без фиксация на колани, с малко малко гравитация и огледала, трайно
увеличавам риска за потъване в някой от многобройните дупки (завихряния,
възможните избори). Затова всъщност е решението да се следвам във виртуалния
свят- ще прехвърля несигурността в сигурното информационно, по- малко
натрапчиво поле. Създадените две цялостни, но от различни времена същности на
личността ми така биха се оглеждали постоянно една в друга, биха си помагали и
същественото- всяко мое проявление „вън” би било улавяно и копирано „вътре” и
отбелязвано в цялостта. Единият профил съм сглобил от миналото, или всичко
свързано с формирането ми (семейство, училище, стари приятели, работа, контакти
и т.н) а с другия протагям ръка в бъдещото, или към това, което съм
моделирал/привлякъл, новата среда. Една игра като шега по изложеното: „
Профилът ми „бъдеще”, относително бъдеще, защото се случва сега, докладва
профила „минало” за нередности- вероятно би искал да го пренапише, но така не
осъзнава, че триейки онова минало ще премахне и тази своя сегашнобъдеща
възможност. Ако всичко това ви се струва нормално, ето ви наистина нещо
смахнато- опитайте се да научите часовника си да говори чужд език, успех
Няма коментари:
Публикуване на коментар