пощенска кутия

Супергероят ремонтира своята малка прахосмукачка, в която по невнимание бе попаднала детска сълза. Невидим по рождение, той лесно се приближаваше до хората и изсмукваше техните страхове. Никой не подозираше за неговото съществуване и занимание. Пълната торбичка изпразваше в няколко чисто бели фунийки. Страховете не биваше да бъдат изсипвани върху земята, защото така поникваха повече и все по- големи. В дългите дни и безкрайните нощи, невидимият супергерой консумираше по отделно и бавно съдържанието на фунийките, след което разтваряше листите и изплюваше върху им чистите истории. Разказите носеше в гората, поставяше ги по клоните на дървета и в гнездата, птиците ги вземаха в човките си и ги доставяха в пощенските кутии.

- Мамо, защо татко трябваше да умре?
- Защото е герой, моето момче. Преди да загине, той спаси в пожара много деца като теб.
- Но в приказките истинските герои не умират..
- Приказките ни учат как да живеем, но без истински герои, и приказките щяха да умират. Запомни едно. Ние винаги ще помним и тъжим за нашия татко, но той е нашия супергерой и винаги ще бъде с нас в трудните моменти. Обичта е безсмъртна, момчето ми
- Вярвам ти, мамо, но все пак ми се иска гушна и него.. Ще ми разкажеш ли пак приказката?