духът горски

Гората е дилър на евтина дрога. Надишва всичко живо с освободен от данъци, свободен кислород. От крайпътните кръчми наливам и вода без дъно. Чешмите шуртят, с ей тоя напев- „пий, пей и се весели”. Предпочетох зелените листа, пред зелената карта. Птиците са пилотирани от природата самолети. Падам, ставам, калта е чиста митница. Гората е кабинета без диван.


мускулна треска
мозъчен кит
лимфен октопод
костни костури

стресираният рак
назадничав живот
мисли в изгнание


Харабия Куражлиев, с ударено от правилата а2, разкрачва минутите по пътеката. Кукувицата изкуква два часа и термосът в самара подскача като ужилен от сини пчели. „Време е за чай с курабии”, пищи сварения часовник. Куражлиевите мисли напират, и те бъззнати: „ Сварих яйцата, свалих чайника, часовник нямам. Заключих ли вратата?” Иззад завоя чуден, с брошка ледени висулки, сегиз- тогиз се пинди и Маца Мераклийска с раничка на мечопухови буркани с мед. Скоро двамцата ще се зярнат и разпрегръщат. Масичка встрани очаква трепетно чаената церемония. Над гората, върхът се прокашля от цигарите „Мъгла”. Идеен, но безхаберен пушач е той.

„с куртоазен (голям) праз,
всичко случвам аз от раз
ако иска ми се дваж
ям курабии за кураж”
( от харабиевата песнопойка )


„върхът без връх, е онзи връх”
Из „ Търсеното абсолютно начало на абсолюта”


Нета пее. В поле береза стояла. Имала всичките птички, и цялото слънце имала. Омръзнало и (може би), или пък омръзнала на всичкото имане? Затова решила, че паднала е във ваната и си измислила среща със смъртта. Няколко сълзи (водка).


два балона си летят:
- ляво око
- дясно ухо
- Дали?