през клоните на дървото

                                                                        „Има повече рай в ада, 

                                                                        отколкото са ни казвали“, Ник Кейв

В бляновете си по абсолютното щастие забравяме нещото просто и елементарно- доброто е винаги и светлината е точно толкова видима, и толкова голяма, колкото е способността ни да разберем и да понесем.

Едно от децата се люлее на люлката пред къщата:
- Ти на колко си години? (често питат за възрастта). Поглеждам го абсолютно сериозно:
- На 16 милиарда, че и повече.
"Хиляда е ужасно много. Две хиляди лева е една кола. Две вафли правят 1 лев и 10 стотинки. Милиарт?!?"
- Ти си ненормален! Люлей ме по-силно!- и се смее.
- Не съм бе. Безсмъртен съм.
Вдигам люлката в клоните на дървото.
Ни в клин, ни в ръкав. „Но обичта как се разпространява във вакуум?“

Плажът на костенурките поражда тишината, която бързо се шмугва под корубите при малкия си брат- мълчанието.  

- Всяко човешко лице е като райско пръскало*. Пръските, сълзите, случват се в топлото, но и от леденото сърце..Чудо ли? Не е невъзможно да оцелееш и при най-силната буря, в най-високата планина. Спри с мислите- силата на разума, която пази на всяка цена обвивката си- тялото, това те погубва. Спри да мислиш. Планината живее всяка твоя частица както своите. Тя те пази. Това е чудото.

- Ритни топката нависоко- шутвам топката над дървото. - По-силно, до небето трябва да отиде.

- Ами, ако ударим някоя птица, или облаците?- гледам уплашено.

- Не можеш. Облаците са при Слънцето!

Пробвам другото:

- Преди милиард години, Бог ритнал силно и нависоко Слънцето и тогава то останало там горе, на небето.

Двете големи любопитни очи ме пронизват:

- Ти си луд! Хайде да играем на хвърлянето на топката (на волейбол).

*Райското пръскало е водопад с височина 124 метра. Намира се в района на хижа "Рай" в Стара планина и извира от ледена площ под връх Ботев. Това е най-високият водопад на Балканския полуостров.