събота, 8 април 2017 г.

разходка, спомени, майски бръмбар и бележка под линията в един топъл априлски ден



даваш себе си?
раздаваш се на хората
не подарявай своя разум на света-
без ума си ще си обикновен луд
ще те прибират
ще ти обясняват..
колкото и да те е страх
колкото и да боли
извади топлото си сърце
начупи го
натроши го в трохите обич
както е правило детството за теб
прегладнели
чувствата не закъсняват
ще накацат
ще изкълват и последната капка кръв
заситени ще отлетят и
ти лудият 

ще си дал обичта си на другите


1.
пролетната врата- топлите дни
всяка възможност в крайността
дворните лалета на изпроводяк
са в по-ярко червено

разхождам ума си с каишка и
кучето на петна от съборена чаша
върти опашка за природата
разливаща се в божи негрешки
хората по алеите се навеждат
потупват дребния породист пес
галят го и питат за името му
аз учтиво отвръщам

след парка
в гората със свалена каишка
умът хуква да души сенките
освободено безумието ми
прониква в перленото топче
черен невръх на карфица-
главата на мравка
мравката под моста от пръсти
по-бърза от дъждовната сянка
влачи огромен мъртъв бръмбар
към мислещия мравуняк

подскачал в зелените години
захапал спомена от детството
умът се плъзва по цветовете и
дъгата го спуска в дома
през прозореца на очите ми
мравката ще продължи сама


2.
слънце на разходка по лицата
отворен прозорец
аз и брат ми по пода в хола
убиваме индианците
със стрелите на пластмасов
малък арбалет-
играчки купени от сбора на Горна
в неделния мартенски следобед
повечето възрастни дремят
училището също спи

ключът на входната вратата щраква
прибира се майка ни
от майка си на село
но всъщност от съседния град
ароматите на зюмбюли и лалета
я преварват без да се събуят
с братото много обичаме
палачинките със сладко и сирене
приготвени в Долна
от прекрасната дребна бабичка


3.
привързан с конец за крака
летя към слънцето
не съм икар
аз съм майския бръмбар
умът държи конеца в пръсти
___________


бележка под линия
линия, линията..
изниква ми сравнението за жица
в самотно очакване на прелетни птици
или по-скоро е линията
на нечия изопната кардиограма
между двата стълба- смърт и раждане
човекът (не нероден, или мъртъв)
балансира
като храни хищното сърце и
дава по-малко на годините
илюзията-
годините също са ненаситни
отгоре са чуждите думи
в смисъл, друг роман
да не забравяме и бележката-
потъващ кораб в спокойно море
без удавници и съкровища
кому е нужно?

                                                снимка: Петър Тасев- "Prong"

Няма коментари:

Публикуване на коментар