неделя, 4 декември 2016 г.

танц




Кривите, неподчинили се на ревматизма пръсти ловко сглобиха всички големи, по-малките, съвсем дребните и почти невидимите детайли. Устните вляха капките роса- сълзите щяха да бъдат истински и целунаха очите и пак пръстите леко притиснаха голото сърце- тя се съживи. Играчката някак бързо се раздвижи, но и още по-бързо се катурна върху нелакирания, прояден от червеите и пълзящите мечти буков под. Старецът спусна тежката ръка. Момичето я хвана, скокна, поклони се покорно, като сърна и с внезапна ловкост издърпа своята, за да се завърти в най-бързия пирует; гравитацията се надигна и то падна. Непохватността на младостта завъртяха черното и бялото в мъдрите очи и цветовете, подобни на пазените от дъгата отвъд реката, оживяха.
- Как се казвам?- момичето изтупа несъществуващия прах от роклята си.
Мъжът заприлисти голямата книга и прибързаността хукна по страниците.
- Избери сама.
- Реших. Не ми трябва име. Не ми казвай и своето. Ще ми покажеш ли как се танцува?
- Ама аз.. не умея.., извинявай..
- Тогава ще те науча! Прегърни ме. Не, с другата ръка. Сега стъпката вдясно. Другото дясно!Още една.. И внимателно старче, ще паднем!

Няма коментари:

Публикуване на коментар