Осем, осем и половина

8:04
Контейнерът е приближен от важния господин с лъснати обувки, широки панталони с тиранти, бомбе и онова в ръката, на което се подпира и което отдалеч прилича на метална бастунка. Запушвайки носа си, сърът се навежда и започва да рови боклука с бастунката. Ръкавиците му- вехти и по-сиви от мустаците. От джоба на сакото си сърът вади канап и пристяга разгънатите и внимателно подредените кашони. Вятърът донася уханието от последните динени кори.

8:12
Контейнерът е прескочен от паркурист, който се хваща за ръба и се премята- широка тишърка, кецове.. Забавно е как бейзболната шапка се озовава в отвора. Но още по-смешна е реакцията на пича, който в опита си да я извади, стряска полудива-полуградска котка, която подскача и изпуска плячката си от уста- безобидно мишле. Момчето, падало по гръб, бързо се свестява. Слага шапката и се мята към парапета, през който се е промушила мишката.

8:18
Контейнерът е пиратски кораб пълен със съкровища. Или контейнеровоз. Сомалийският пират- гол до кръста, по елек, брадат и черен от мръсотията субект, го превзел на абордаж и мачка с тежките си работни обувки алуминиевите кутийки, които са се предали в неговите ръце и тези, многото ръце, на бога на рециклирането. Пиратът пълни чувала, мята го на гръб с отработените движения на Стареца и минавайки покрай мен смига: „Шефе, цигарка?“ Вдигам гузно рамене.

8:27
Контейнерът ще отвори след три минути като библиотека. Дребното същество, нещо средно между Йода и Майка Тереза, си ги реди на глас. Споменава Платон. Чувам неласкави нещица и по адрес на Витгенщайн. Човечето (мъж ли е, жена ли, що ли?!) се повдига на пръсти и сякаш от рафта за книги вади първата. И същата тази блажена усмивка на баничар подаващ блажната хартия с баничката- по-същата дори. Запечатвам я. Опитва да завали.

8:34
Контейнерът е публичен. Котката се връща. Води и друга мацка. Двете скачат вътре. Чува се тупуркане. Мяукане. Подлата тишина. Още по-силното мяукане. Двете котки изскачат навън и се изстрелват към храстите със скоростта за запалени болиди. Все едно Прост е подгонил Сена.

8:41
Контейнерът се превръща в сладкарница. Две циглета се мятат в басейна. Плуват, каквото плуват и щастието излиза с цял кроасан в ръка. Кроасанът се поделя на две равни части, а хартийката е пусната обратно вътре. Децата по алеята се държат за ръце. Може би са братче и сестриче? Спират до пейката и започват да трошат на трохички останалата си френска закуска за гълъбите и дребосъците врабчета.

8:55
Контейнерът е спрял пясъчен часовник. Дъждът се оказва илюзия. Слънцето ми се подиграва под чадъра от облаци и старомодните си слънчеви очила. Приближавам металния контейнер и закачам букета с рози на дръжките му. Другото хвърлям вътре.

9:11
Контейнерът е поразен от красотата й. Тя вижда розите. Днес ли е онова с времето?Или е нищо друго. Песът захапва букета и хуква през тревата.