Човекът, който минаваше през стени плака искрено гледайки как Берлинската стена се свлича разрушена. Човекът, който минаваше през стени помнеше градежа на Великата китайска стена. Не че виждаше особена мисъл в нейния строеж, но пляска и подскача при нейното окончателно завършване; качил се бе на Луната и макар и първоначално объркан- обратната и правилната страна често си приличат- се увери лично, че не Великата китайска стена е причината Луната да тормози морето в приливи и отливи. Човекът, който минаваше през стени не бе роден със своята дарба, защото в неговото време стени нямаше. Времето, или балончетата време, за да бъдем искрено точни, влизаха и излизаха боси в пространството и се свързваха с всяка идея осмелила се да проплаче.
Вчера, Човекът, който минаваше през стени мина през Стената на плача. Уплашените от чудото снайперисти стреляха, убиха го и той умря. Човекът, който минаваше през стени продължи по своя път. Пътят, за да бъдем честни, сви в друга посока, но път, посока и пътеки така са научени. Стигнат ли, спират до вратите, които са приятели със стените, криещи своето вътре от онова, което показват отвън. Пътят, познал сянката на Човекът, който минаваше през стени, мислеше (все по-рядко) върху това, кое е по-важно- това отвън, или онова вътре, но винаги уморено- всеки път и всяка пътека познава деня и нощта- заспиваше и сънуваше Луната в нейните самотни пътища.
Човекът, който минаваше през стени премина през обичта. Облакът протегна ръце, за да го спре. Опита да го прегърне, да го дръпне, да го защити, да го притаи, да го утеши.. Човекът, който минаваше стени усети полъха на вятър. Чу птичката да пее. Докосна го морската вълна. Прие поклона на дъгата. Изтри сълзите на дъжда.. Танцувйки, прегърнат от щастието, Човекът, който минаваше през стени реши да построи. Положи основата на дом- това отвътре, с изглед навън. Градеше стена по стена и прибави врати и прозорци, както прави Човекът, който не желаеше да минава през стени.
„Гару-Гару- Човекът, който минаваше през стени“, 1951 година, Франция
Няма коментари:
Публикуване на коментар