въпроси, мисли и чувства

дъждът почука в мрачна доба
отвори му чадър присвит
изправен ъгъл, его-то си кука
незнаен час в мъгла обвит

зюмбюли наизскачаха по корен
поряза се бръсначът на съня
"заръчах ветер", къдравият огън
абсент- море от чашата вода

***

зайченцето бяло в калта играло
за да стане като всички-
черно-бяло

***

шарли

"за бога", но не всичко в света
е светата острилка и моливи

***

целувката повтаря устните
единствено вятърът дорисува
всяка свободна форма


***

геометрия на невъзможността

малката стая- два на три
ъгъл в другия се влюбва

***

чувства и мисли

клоуни в нощна река
но не клони- клоуните
(четете внимателно)
мият лица и оцветяват
реката в чужди мисли
самодиви гледат през
клони голите чувства

***

вятър домошар

косите ти разхвърля
с гласа на пръстите

***

законен зимен син
дете на пролетта
със лятото лудува
подслон за есента

***

ангел? дявол?! или дете?
щом във време на цъфтеж
лицето пролетта си крие
нима след детския копнеж
пороен звук погубва „ние“?

***

По Слънцето горещо крача
То тупти във мен
"Туп-туп", "Туп-туп"

***

когато си мрачен
говори с пролетта-
припев в страстта
на всички сезони

***

колата се разпадна
в страници на библия
разкъсана до нотите
китарен, ситен джаз

***

зимни птици
кълват болката
в перушина сняг
или с топлина

***

Морето

Син. Студен
Пламък

***

потъваме в гора
чувствата
безчувствени

***

„защо свети светулката?"
денят не задава подобен въпрос
нито фенерчето в мрака
„мамо, защо светят светулките?"
„знам ли, питай баща си?!"

***

стъпки в снега
бродират пътека
небето- аквариум
плуваме

***

кой е порив и
кой е вятърът?
приземени там
с теб, без теб
във времето на
червеите лакоми-
остров на души
без пориви
без бури
без мечти

***

снежинки
стотици хиляди
милион отминали бели гълъби
сменят перушина
сивотата полита нагоре

***

В сълзите на човека от сняг, който пушеше лула

Чер петък
Черен петър
Черен котак
Бяла котарица
Бялата лястовица
Бял ден да ме види

***

пикая вече ден
но не каните чай, които с наслада изпихме
ще премахна онези 75%  същности
за да отделя с неудобната флуидност
сянката ми също пикае-
локва
ручей
като река
поток от потопа
водата на ритъмен джаз
скоро ще се свлека в купчинката
прашинки ирония преди най-тъмната нощ

***

фас след китара-
защо и музиката пропуши?
по струните между теб и мен
са накацали спомени

***

Наместо пилешка супа за душата

Буда заспа. Буда също спи
Петелът се пробуди и изкукурига два пъти
Първо за себе си
После за другите
Сънувал бе две рохки яйца за закуска

***

на луната
корабът отплува
тук-
приливи и отливи

***

небето заблиза огромен
шоколадов сладолед
цветя отвориха чашките

***

жените на дякона

нима се побират в това-
майка, свобода и бесило?
та кой не напива вода?
кой бос не гази тревите?

***

ешерова психология

деца търсят възмездие в своите деца търсят възмездие в своите деца търсят възмездие в своите деца търсят възмездие...
деца намират опрощение в своите деца намират опрощение в своите деца намират опрощение...
деца рисуват деца рисуват деца рисуват деца рисуват деца рисуват света рисуват деца рисуват...

***

тишината е молекула буря
побрах живота в компас
под звуците на дъгата
но ти избра друга посока

***

хищните думи
изкълвали птиците по пътя им
"не те обичам", "мразя те", "сбогом",..
пролетта ще закъснее без крила

***

пощальони на чувства

смях
тишина
и няколко безгрижни
облака

***

японски пумпал

тих глас при завъртане:
"живея съня на дервиш"

Илюминатисцентно осветление- включване, изключване, включване, изключване. Щрак, телбод и стойка партер

„Поглеждаме дървото, консумираме плодовете“, есенция от смисъла на живота

- Защо храчиш? – попита вятърът

- Да го духаш!- дъждът му рече

"Бог Тор и Чапичка- милата му малка женица, живееха в ъгъл на плачещата за ремонт, или за неминуемото събаряне плевня от ни повече и нито по-малко време от една година, два месеца, седем дена и пет часа; червеите не познаваха секунда, защото ябълките не ги бяха научили..."

"Къде са ми краката?" конникът без глава се строполи мъртвопиян от своето муле. Някъде в някой бар бе вливал директно в душата. Последва една бълха момент и добрият дух Каспър правещ сутрешния си джогинг се спъна в тялото без крака глава и признак за добро възпитание изпсува ("Мамка му") и попадна възнак и напрек  историята в осма точка на калинка- малинка. Облакът субмулекулярна джиброва субстанция който се бе образувал като пресечна точка на битата сметана и битието се надигна и изтананика "Ода на радостта". После се шмугна в нета. Фейс-кихавицата не закъсняваше за срещи букът се разтресе еклектично и постът и постулатът спорещи по правото на скобите и кавичките за консулство в отвъдното на очевидното изгубиха първите си две букви. Запетайките бяха отлетели по на изток от рая. И два пъти "по" в никакъв случай не е колкото едно "пи" но на кой му пука? Еле пък на пуканките. "Хайде пускайте екшъна и стига с тия идиотски реклами за протеини и протези че ни се вкиснаха и чорапогащите без безалкохолно!" Защото още майските бръмбари (не скарабея) ни го казаха: „Посяхме кукуруза, да си възпитаваме и попкорна.“