желание

искам да изпия сухите пътеки във море
залив на чувствата с безкрая
в който песента на птиците избуява в хлебните класове
в детския глъч
в дъгите свързващи реалности без хапчета и бомби
в къщи с много по- малко болка и пълни с тревиста обич
знам че мога да съм извора разпилян на капки
дори с тялото си мога да съм извор
но нещо ме дръпва
то
ужасното съмнение идва
и ме сграбчва
и ме качва на кръста на всички отминали мъже жени и деца
и на всички бъдещи мъже жени и деца
обгърнати с виещия страх като вятър
в морето без брегове
морето на хората риби
които не плуват
небето на хората птици
които не летят
хората на земята молеща
поне за глътка от спомена
за първата глътка
разум


искам да изпия
сухите пътеки
в море
залив на чувствата
с безкрая