петното

Актът доказа, че 1 - 1 = 1, плюс душата, която запазва цялостта си, макар притежателят на точно тази да бе разпнат във вечните оптимистични полета след отделянето, и неговото желание да бе счетено за висшата проява на човешка милост. Петното мислеше много по- практично. За себе си установи. Единицата е и начало, и краят. Две е неочаквано събитие.
Веднъж попадна на странна гъба, която го накара да сънува не само цветно, но и образно, с дразнещата плътност на детайлите:
"Викингите живееха сред портокаловите горички, високо на север", сънят обясняваше с подробности, петното нито записваше, нито помнеше твърде дълго. "Стеб Гмур и Смен Гмур споделяха единствено близостта на собствените си самотности, вярваха на  Луните в небето, почитаха двете равностойно, и всеки от тях поотделно изгуби двуцветния усукан конец, получен от скитащите се от потъналия далечен полуостров."  В съня, семейство Гмур сънуваха своите си сънища. Най- често децата, които играят навън.
Оге, петното се бе кръстило така, защото точно това отговаряше на цвета му, а и лесно се произнасяше от птиците и останалите животни, усети празнота и тръгна назад, но само в пространството, времето не го задържаше, за да засити глада. Смилаше философски гъбите. Бавно, в джаз. Оге се гордееше с този си сърдечен ритъм. Безспорното беше и е. Петната нямат сърца.