вторник, 26 февруари 2013 г.

нонсенс с метла



Сънувах странен сън. Не страшен. „ Шшшшшт” бе рядко слушана мелодия между касетки с детски приказки. В съня съм микрофон на стойка. Развил съм кафата си и вливам директно водка вместо вода. Така мисля да добия способ и звук. Коктейл „кафка”. Сянката на ръка включва кабела. Следва шум от прекъсващ, стържещ трион. Нищо не си разбирам. Публиката естествено отлита на ята от сцената. Мъглите в униформи на сезонни работници се грижат за опразнените редове.

Сънят, малък облак, който се измъква се и цопва в празен буркан от мед. Той  и смъртта нямат право на зимен сън, или на друг тип платен отпуск. Сега само за кратко- в ароматен релакс. Кабелът е кожата на тънка змия, която се е отделила съзнателно. Тя се промушва в невидима за мен дупка в стената и пълзи към време пълно с кожени колани. Любов, какво да се прави. Стойката танцува танго, на празна сцена, със сянка на звезда по избор. Затварям очи. Събуждам се..

- Вие сте пиян!
- Не пия. Моля, направете ми чай.

Главата ме боли. Тихо, тъпо и упорито. Отварата не помага. Провал за поредната сцена от спектакъл, който се предполага единствено да режисирам. Седнал съм на земята, до стол, по турски. Столът, и той седи, незапалил лула. Приближава момиче, пораснало дете, с най- прекрасната усмивка на света.

- Като по-малка бях в дом. Там, дори мечтите ми бяха мълчаливи.
- Никога не съм бил в толкова тих дом..

Отварям очите. Някой се е изправил преди секунда. Столът се клати. Излязъл е навън. Оглеждам се за вещица с метла.


Няма коментари:

Публикуване на коментар