блъх

                                           

Блъх 874 се отказа от опитите си да достигне масата и притихна. С последни усилия бе успял да се добере до стола, когато светлината се скри. И падна мрак...
Сутринта го разбуди свракането и той с бодри подскоци обиколи стаята в нещо като физкултурен навик, който си бе изградил с времето. Котката- транспорт и удоволствие не се бе мяркала отдавна, а хората все още лежаха под завивките в двете стаи. А беше гладен.
Предишният ден за малко да попадне в паста на изсмукващия всичко ужасен червен дракон. Още като ларва, Блъх 874 установи за себе си, че светът е ужасно несправедлив. Опита да заговори една муха, която бе кацнала до него. Мухата го погледна уморено. Умря без да каже нищо. Беше огромна и черна, почти колкото тъгата, която той прочете в очите и.
По обяд откри бяла бучка и веднага я вкуси. В същия миг съжали за стореното. „Солта ни прави уязвими, запомнете това.” Престарата блъхва учеше насъбралите се в удобния чехъл ларви. Трябваше му вода, веднага, на всяка цена, в този момент. Пак се сети за мухата, но бодрият му олимпийски дух го откъсна от пагубните мисли. Съзря светещите капки вода над стъклото, които му се видяха като близкия Космос. Това го амбицира и Блъх 874 се подготви за скок към звездите.
Двеста трийсет и седем неуспешни опита. Космонавт не се става лесно, дори за световен рекордьор за какъвто Блъх 874 самоуверено се мислеше.
..Шортите бяха напоени с вода от играта навън. Бълхата не разбираше думите. Гласовете  възприемаше като музика. Инстинктът го размърда в предпоследния миг. Надигна глава. Отпи жадно, но без да прекалява. На малки глътки. Със затворени очи.
  Тогава някой, или нещо се строполи до него.
  Блъх 874 отвори очи и видя прелестна млада блъха. Беше се ококорила-  на половин подскок от него. Трептеше в такт с музиката точно под звездите.