- Според мен, истинският писател се случва, когато един автор започнат да го изучават в училище. Тогава той, чрез интерпретациите на отегчените от досадата тълкуватели, може да разбере собствените си мисли, може да се увери, че думите са поднесени разбираемо и с нужната лекота, и че творбите му свързват линията „минало- бъдеще”. Подрастващите са безмилостни. Те живеят времето и честността е единственото нещо, с което могат да бъдат подкупени. Хей "разхождащият безцелно сянката си", погледни насам. Тук съм, в жълтата шума.
- Ужас, котка... Нима слушам философските бръщолевения на една котка!? Откъде се пръкна на моята алея за разходки?! Котките не говорят. Само тези в книгите. Другите са празноглави използвачи на човешко гостоприемство и внимание..Оххх, защо ме одраска. Проклето животно. Ще извикам санитарите и те ще те уловят и отведат. О да, ще те хванат със сигурност и ще имаш честа да се запознаеш с котколюбците Макс и Тера. Баууууу- баууу. Хахахха.
- Слушай какво объркани човече. Истинските луди ги изучават в клиники за душевно болни, а ти си обикновен симулант. Първо се правиш на шантав, защото така ти е по- лесно, а после използваш „течението” на своето безславно лековато живуркане, за да се правиш и на творец. Засрами се. Докога по санаториуми?! И престани с опитите да ме одраскаш. Нима се мислиш сега и за котка? Прочетох част от написаното. Имаш добри попадения, но са малко. Повечето си е чиста „ала-бала-ница”.
- Недей да остроумничиш. Котките не могата да ч-е-т-а –т. Ясно ли е !? Ти си илюзия, химера. Четирикрак, чернобял плод на моя болен ум. Ама разбира се, с тези различни по цвят очи, какво да си друго!? След малко ще си изпия хапчетата и теб няма да те има. Професор Пишкун ще се изпари. Завинаги. Хахаха. Или пък си кинокотка робот. Ей сега ще набарам копчето за изключване...
- Нахрани котката. Аз съм сложила на кучетата. Хайде чао, че закъснявам. И да провериш всичко преди за излезеш. Заключи...
- Искам да стана планински водач!!
- Невъзможно, ние водим хората в дупките...
- Тогава ме превърни в планинска котка. Омръзна ми тази роля на заек.
- А после ще поискаш и орел да бъдеш. Бъди търпелив и последователен...
- Мамо, нарисувах коте, ама то прилича на заека на дядо. Виж го де, какви са му големи ушите самуу. Ще го оцветя със зеленото, зашото жълтото ни свърши. Кога пак ще бъдем ваканция и ще съм на село? Татко каза, че утре с него ще ходя на детска. Искам нашата песен. Пусни я, пусни я, моля те...
Няма коментари:
Публикуване на коментар