войникът, който умря

                           

  През хиляда осемстотин и първа година, един напълно обикновен на външен вид, въшлясал и смърдящ войник свали от тялото си,  за първи път през последните месеци, остатъците от униформата, която носеше и която му служеше едновременно като костюм за балове в празни салони, като нощна роба в безсъниците и като разпознаваема от врагове и приятели одежда на бездушно чучело, разряза с нож залепналите от пот, кръв и кал ботуши, здрав телешки бокс, с обков от сребърни налчета и обшити със сребърни нишки, прибра ненужните оръжия-пушка, двуцевен пистолет и къса, абордажна сабя в ковчега- положи ги до сватбената рокля на мъртвата си съпруга и бос подгони патките в двора. От града*, на път след битката, в която последните оцелели се именуваха Страх и Мизерия, закупи на баснословна сума мастило, хартия и половинка вино, плащайки за това немалка част от заграбеното във войната.
  Куцият граф, чиито замък обитаваха, умря от тиф и остави в наследство за най- близките си, или най- близки до него в точния момент люде мършаво тяло, изгорено в рова, ведно с камарата други трупове, торба дукати, поделена според заслугите от командира и старинен ръкопис, сгънат внимателно и прибран между страниците на Библията от костеливите пръсти и треперещи ръце на лудия свещеник.
  Сграбчена, птицата изкряска три пъти на умряло, не толкова от болка, колкото от уплаха, точно в мига на раздялата с най- красивите и специални пера от опашката. Мъжът пусна патката, ритна я преди да достигне земята и нагазвайки калта на двора се прибра с плячката в погълнатата от мухъл и воняща на животинска урина и тор къща като затръшна вратата след себе си. После на един дъх изпи остатъка от виното, седна върху празното буре-единственият стол, в единствената стая, постави запалените свещи на масата оцеляла по чудо през лютата зима и в сумрака на съзнанието, останало без светлината на избягалото от ужас слънце, се зае бавно да изписва заглавието и първите два-три реда от книгата „ Животът и смъртта, или войната, в която умрях аз, Джон Деймиън Лайв”.

*града- място, обусловено от тридесетина схлупеници, или приближени по нужда къщи, църква с камбанария, няколко кални улици и гостилницата(магазин), с приходящ вечер обслужващ персонал- курва, музиканти и гробар.