миналото
по непочистени от драки пътища
в спомени и сънища
бос пристъпвам
през пресъхнали очи и
кални друми -
мои, чужди, неизречени
драскат във ума ми
избуялите парчета на сърцето
семена за райската градина бяха
гладни плодовете хищно се навеждат
от бодлите
влакънцата щастие шепите ми сбират
а минутите жужат в тишина и
извличат нишката на друго време
____
всяка вечер
рационалната смърт
отваря бутилката долнопробно вино
изпива я
затваря книгата и
слушайки джаз по радиото
изважда своя лъскав пистолет
от скрина с празни ученически албуми и
се гръмва в главата
самоубива се
защото аз ще живея
суетата ми дружи с децата на Бог
егото - с никой
___
игра на дама
след цирка - лудница
с тишината друга обич
подскача камъче и пада
изгубеното е изгубено и
изгубеното е изгубено и
болката ни връща
в играта
змията, захапала думата "змия"
умората усети глад
гладът се умори
смаляваш се -
от себе си до нищо
"взривът голям" си ти
___
задгробен стих
зад гроба
в сянката на камъка
живее костенурка
храни се с цветя
за с/помен
___
за вълка храна бъди
от плътта му дай
утре звярът сит
тебе да нахрани
Няма коментари:
Публикуване на коментар