за хората,
за човеците,
за децата ни
капките,
те излизат от водата една по една
за да се сберат отново след хиляди години като огромна вълна
прегърнала твърдостта на сушата
в себе си
защото
видяното е писано
това горе, е и тук долу, и в самите нас е същността
морето е всичкото, а ние сме капките
безкрайна космическа вълна
обич
играта започва на кубчета, с гайки и болтчета
конструкторите литнаха в книги
страниците пораснаха като приказни замъци и кули
в ума, в съня на мечтите
като всяка игра, тя бе нежна при своето начало
криеща дълбочината на своите най- тъмни краски
пазеща за други времена езика на змията и истинския ябълков вкус
играта бе огледалото, което забелязваше и отбелязваше дните
отражение
което изрече, че съм дете, каза че пораствам, потвърди че съм влюбен
когато ме удари за първи път с грозното
аз си го върнах
и я счупих тази игра
никой не може да счупи играта в живота
разплетох дядовата ръкавичка
хващайки нишката на справедливостта
играх си на добро, на възрастен, на пороци, на семейство, на прасе като човек
в блатото е все едно
златна жаба ли си, или обикновена попова лъжичка
всички затварят сърцето
отворили голямата уста на страха, за да получат кукички вяра и храна
кукички, вкусни сте, признавам ви го
преситен, заиграх се на очакване, но без отчаяние
докато в мръсотията прозрях огледалото
за да се погледна и поиграя на птицата без криле
летяща с чужди, събираща прашинките
на призрачната мандала
навън, от думи и плът сглобих цигулка с фини струни
учех се да свиря, уча се на играта с мелодията
проскърцващи моменти
и свети дни
мисълта за свирка къса струните на красивия инструмент
да убиеш пикасо преди да се е родил
игра на потоци от чувства
полет над гнездото от думи
чувственото огледало ще умре от смях точно след тези
смачканата жаба
е диригент на кратера с птича лава
след последната струна, оставаме аз и моето тяло
то лесно се чупи до трески, в тъжносиния пламък за близките
никоя саможертва не носи приказна обич
само болка
за хората е дома
за човеците е същността
за децата ни е бъдещето
Няма коментари:
Публикуване на коментар