бялата котка и черната се
хранят на прага, пият общата вода
купичката е на бялата, другата
се примъква, вратата е разтворена
гледа ме право в очите,
нейните говорят, „вярата е една за всички”,
съмненията и страховете са
сити, но хрупането озвучава стаята
по улица „палафокс”, крача в
даунтаун към бея, с мислите си
„америка е закодирана
система- двоична искрена неискреност”
последна неспокойна
разходка, не виждам морето, приключвам тук
скоро излитам, ще последвам
етера, пристигам в същата картина
щракам „домашен чипс”, потaпям
в органичен хумус, вярата отсъства
портокалите ме гледат,
откъснати от дърво, в близост до нашето момче
киселяк дивачета, големи семки
и жилавост, към вкусната същност
изплювам несмилаемото в
кофата, навън вали, късно е за други опити
Няма коментари:
Публикуване на коментар