плюнка в нощта

притиснах нощния глад с печено пиле и кола
от същото
семейството вечеряхме два-три часа по- рано 
традиционна салата
таратор с копър
и пиле
всичко купено от големия
огромен
всеимащ магазин в нашия квартал
покрайнините на столицата
сеещ ароматна смесица  на постоянна
ненужно случваща се самота
бездушие
последни капки от разхвърляни празни бутилки
кучешки екстраменти
сълзи
кърма
бензин
сперма
изгонен цигарен дим
и печени пилета
но не домашни
в никакъв случай
не приготвени свободни диво растящи кокошки
а напъхани бройлери
отглеждани в предверията на огромна ненаситна паст
зейналата еволюционна машина
рисуваща и смилаща жилища
квартали
градове
вселени
мечти
и мечета
с лекотата на флуомастрена детска рисунка
в обратен знак и сила
рисунка стъпкана
паднала в прахоляка
милата
след калта и звуците от капките
след радостната милост на дъгата
след уморената усмивка на слънце
търсено доскоро
мразено лятото
липсващо зимата
за хора в крайни квартали
и човеци от центъра
и цигани от гета
и избрани в луксозни палати
и правилни писатели
и велики спортисти
и политици
и селяци с костюми на цената на наем
обитаващи своите малки и големи гробници
до земетръсен миг
или случаен взрив на бомба
или на газова бутилка
или на сърце и мозък
живеейки по природна милост
физична благодат
пророчески сън всред лъч
богомечът
пробождащ всеки един следващ ден от небходимото бъдеще
посичащ задължителното минало
превръщаш забързаните крачки
мотриси
таксита
велосипеди
автобуси
коли
от хаоса на сега
или никога с теб
в различни скорости към неизбежната смърт
смъртта
онази дивна красавица
приготвяща черешово сладко и домашен хляб от лимец за закуска
за тези
които ще нарежат
накълцат
изядат пържената слава на плъхестите дни
за онези
славни елитарейци с пера
които рисуват нашето време
за тези
които ще се помолят всичко да свърши
за тези виещи от болка
смалени до болка вълци
заразени с чумите на стадото вълци
броящи стъпките в детската игра
една овца
две мисисипи
три топящи се шоколадови бонбона
пет стола в ламаринена кръчма
с четири тъмни котки върху им
зяпащи луната с незнамколко си прилепа
в безсънната нощ
кряскащата нощ
стряскащи часове
в които трябва да затворим очи
прозорци
дупета
хладилници
вагини
за да не пуснем случайно свободата в нас
под шептящия напев
наскърцващия контрол на съзнанието
пазещ целостта от заслужено изгубване
и погубването от смисъл.