1. Разказ
Изънземните кацнаха по смрачаване на голямата поляна, в по- ранен час биха уплашили кротко пасящите домашни животни, и се отправиха към селската кръчма, без дори да се преоблекат в други, удобни дрехи. Бяха с работните костюми и доста гладни.
- Добър вечер, стопанино. Как сте със здравето?
- Добра да е, младежи. Не се оплаквам. Казвам се Спасимир. Спас ми викат. Ако ще искате нещо „отзаде”, казвайте. Щото бабата ще ходи при животните след малко. Ей ви две домашни от мен и менюто. Имате избор за места тази вечер. Селото се изнесе на концерт на някаква „сексбомба” в града.
Двете извънземни се справиха с трите омазани страници и в същото време бързо размениха няколко телепатични послания. Не беше някаква тайна, или от неуважение. Колебаейки се за поръчката, те се съветваха ненатрапчиво.
- За мен- шопска салата, карначе с пържени картофи и препечени филийки. Три броя, овкусени.
- Готово, шефе. Мацка, усилвай скарата и отваряй фризера за картофите. По- бързи са бланшираните. А аверчето, за него, какво?
- Аз си избрах редена салата и порция риба с гарнитура- пюре и лютеница.
- Няма риба. Има само цаца. Обаче не ти я препоръчвам. Ела, ела да ти шепна нещо на ухото..Стара е. Умряла е от скръб горката. Опитай скарата, а?
- Тогава заменям рибата с пилешки шишчета. Гарнитурата остава същата. И за мен две филийки, препечени. Значи общо пет. Спас, благодаря за предупреждението и съвета.
„Кана айран?”
- Да, и кана айран, с две чаши. Благодарим за всичко, Спас.
- Няма за какво, момчета. Хора сме преди всичко... Хей, старо, и пилешки шишчета с пюре и лютеничка, ама от нашата. Другата сигурно е по- дърта и от теб и е хванал мухъл. Хахаха. И гледай после пак да забравяш вратата на курника....Не е толкова възрастна, ама склерозата я гони.Я, я се съберете един до друг, че да ви снимам с телефона в тези лъскави костюмчета. През нощта голямо лайкване ще пада във фейса. Имам страница на кръчмата. Да не се смеете сега, ей, че съм докачлив и малко кибритлия. Дъщерята я командва и ми обаснява кое как. Казва се: „ При Спас е вкусно и весело”. Да лайкнете и вие веднага, квито сте готини, сто на сто криете по някой нов модел от "ейпълите" във вътрешните джобчета. Салатките сега идат, нося ви ги лично. Секунда само.
Извънземните, уморени от работата, спокойно и мълчаливо изчакваха поръчката си. Единият от тях, бяха еднакви като две смешни капки машинно масло, започна да сменя каналите на телевизора с олепеното с тиксо дистанционно от масата.
„.... Руни, пас към Евра в ляво, Той подава на Бербатов. Чудесен, извеждащ пас от дълбочина, който българина не успя да оползотвори и сега се сърди на себе си.....С радост установих, че новата Ви книга включва в себе си няколко разказа, отнасящи времето в дълбочините на.... Хави, Беатрис, деца, хайде да похапнем...икономическата криза в съседна.... нов пропуск на Бербатов и Алекс Фергюсън сигурно мисли за....”
- Ето ги салатките. Редената, така, с домашно сиренце и шопската. Да ви е сладко. Не попитах за лук, ама сложих. А, мача ли сте пуснали? Мани го тоя, манекен. Взема една торба с пари, а за нацонала нищо не прави.
- Извинявайте, Спас. Димитър Бербатов се отказа от националния отбор по футбол на България, изтъквайки като причина разминаванията по важни въпроси с част от ръководството на БФС и даване път на младите.
- Не знаех за това. Хем често го гледам как потропва ситничко, ситничко и с ръце на кръста. За средняче е, в по- бавно хорце, само във Фулъм му е мястото. Ай сега на здраве за новия цех за опаковки на вафли в селото. Десет работни места ще има. Не е малко за нас. Кметът рече, че от „най- високото” щели дойдат по случай откриването...
„...ето Ви я залата. Обещах Ви метро до Младост. Пуснахме го. Пътищата правим, магистралите..”
- Стоп, стоп с каналите. Оставете на тоя. За вълка говорихме и се показа. Ей го бе, наше момче, почти сме набори. Баща му и татка заедно войници са били и после на виличката му помагал дъртия. Харесвам го, не се познаваме лично, но всичко му разбирам. Не приказва като оня, поп ли беше, цар ли.. !? Аз и за него гласувах тогаз, ама.. Мани, мани.
- Спасе, остави момчетата на мира! Имат културен вид, а ти с политика си взел да ги занимаваш. Заповядайте младежи, шишчето и наденичката с гарнитурите, да ви е сладко. Нося и по една тортичка от мен, за десерт. Аз съм я правила. Спасе, да не им я сложиш в сметката, че като те знам какъв си серсемин! Хапвайте, милите ми те. Моят син, Симо, отакак е заминал, вече седем години не съм го виждала. Само онлайн ми се явява. Подлъга го една лелка със зелена карта, а той такова хубаво момиче си имаше тук на село. Сълзица. Така се казваше девойката. На Пена и Радко, от горната махала, щерката.
Извънземните оставиха дистанционното, посолиха храната по навик, преди даже да са я опитали, поляха обилно с олио и с малко оцет салатите, разбъркаха ги и започнаха спокойно да се хранят. За около десетина минути бяха изпили двете малки ракии и разбитото с повечко вода мляко, на което също бяха добавили сол и изяли поръчаното, но без тортите, не обичаха бисквити и без препечените филии, които така и не се появиха на масата.
- Извинявайте, Спас. Бихте ли ни донесли сметката, ако обичате. Кредитни, или дебитни карти приемате ли?
- Абе момчета, за къде бързате, почти нищо не хапнахте, а тортата даже на вкусихте. Баба Марийка ще се разсърди, за здравето на сина си я даде. Плащането само в брой, то даже ресторанта в града не земат карти. Снимката я качих вече, чудна стана. Ей на, вижте я, ето ви я и сметчицата. Седемнайсет левчета и двайсет и девет стотинки. Да ви сложа ли сладкото в торбичка за из път? Не ви видях, ама с кола ли сте? Ако ще пренощувате тук, давам една стаичка. Ще се спазарим..
- Заповядайте, Спас. Беше ни изключително приятно. Няма да останем, благодарим. На работа сме. Извинете ни пред дамата, но и двамата не обичаме бисквити, от малки. Моля ви, задръжте рестото.
- Но това са сто лева ?! Хей, младежи, не се шегувайте. Да не ме мамите нещо, а !? Или фалшиви стотарки се опитвате да пробутате. Хайде, хайде, вярвам ви, защото сте ми симпатични. Ама то, на днешно време, подобна щедрост за вярване ли е.. ?
Извънземните, без да бързат, със ситни крачки се разходиха из прашните и мръсни улички на селото. После се качиха в космическия кораб с форма на чиния, настроиха спокойно уредите и отлетяха за съседната планета, където трябваше да се смени елемент от повредената вентилационна система в мината за уран. Дежурството им изтичаше след няколко часа и те си казаха, че с тази повреда тъкмо ще приключат и предадат смяната.
2. Картина
Двуизмерна, старинен стил. Маслено платно, с размери 120х54, с полирана, матова рамка. Основен фон- интериор на типична, селска кръчма в наши дни, с преобладаващи жълт и зелен цвят. Основни фигури - два хуманоида в космически работни униформи, собственик и по- възрастна жена- готвачка. Действие на основните фигури. Единият хуманоид овкусява чиния с шопска салата. Другият отпива от чаша с айран. Собственикът прави снимка с мобилен телефон, а готвачката държи две чинийки „бисквитена торта”, с малки лъжички към всяка чинийка. Осветлението е от няколко стари абажура. Котката и кучето се гонят извън видимата част. Картината е продадена на седемнадесет лева и тридесет стотинки на анонимен купувач от село Дрента, област Велико Търново.
Сюжет на картината: „ Двамата хуманоиди са притеснителни и учтиви извънземни, обикновени работници на смяна по поддръжка на съоръжения в Слънчевата система, пристигнали на Земята, който им е по пътя, за да хапнат нещо вкусно. Осведомени са добре за случващото се на тази планета. Знаят какво е Фейсбук, кой е премиера на Република България, по какви причини Димитър Бербатов не играе в националния отбор, какво е "впечатляващ бакшиш" и не на последно място- как се овкусява храната на конкретното място.Собственикът на кръчмата, Спасимир Кръстьов Симидчиев, се оказва малък пророк по отношение на футболното бъдеще на споменатия играч, предричайки трансфера му за при средняците от "Фулъм". Готвачката Марийка жалее живия си син, който е емигрант в САЩ. Двамата ползват скайп за контакт..”
