биг муун

 

Възрастните забравяме детството. Нормално е и човечеството да не помни своите детски години и често да смесва и преплита митове, легенди и очаквания с времевите реали. За личността е лесно да допълни празнината- снимки, спомени на роднини, запазени предмети, цивилизацията обаче е длъжна да рови пластове присъствие, за да разкрием своите корени. Познанието за структурата и на „изначалната семка” е важно, защото плодът, който днес консумираме, и който всъщност сме и самите ние е добивал плътност и качества през всички години растеж на дървото на живота. Потокът с имена хаос, безкрайност  е измерим до познаваемост съобразно присъствието ни в него.

В теоремата за трите ябълки има вмъкнат и кратък текст- запис на времеви червей:

„Помня ги- Адам беше смотан, тя (Ева) се оправяше и грижеше за всичко. Исаак всъщност бе дошъл с прът, но не бе съобразил дължината с височината до най- хубавите плодове. И не е вярно, че тази операционна система е недостъпна, просто другата е по- вкусна.”

Не (бива да) съществува понятие "задължителна литература". Оформянето с твърди правила ражда несвободно общество, което е неспособно на фантастичен полет. Всяко време, всяко поколение е обладано и обладава определен дух и е нужно само да му бъде показано как да борави с въображението, а не да бъде обрязвано чрез силова форма образование. Красиво модерната дума "споделям" умолява за препоръчване и обсъждане на автори от хора без етикети, осъзнали и проповядващи реалността, а не отделни нейни течения. Старите (супер)Героите си тръгват един след друг, избледняват, и в това няма нищо лошо. Смехът на битките ражда нови.

Две книги си летят. Изхвърлената пропада. Втората е със собствени криле и хриле.

Не е възможно (все още) получаването на хомогенна, чиста човешка маса. Сплотеността е емпатия от/на емоции и страхове *красиво самонарисувалата се чепка грозде е без аромат и вкус и е до нуждите на плаката миг* и тези на най- силните/приспособими индивиди в един момент вземат връх. Надстадото ги припознава за лидери -личността е биологиен вид, не осъзнат енергиен обект с човешки нужди- и овълчва представителите, свързвайки го по този начин с върха на пирамидата. Протестът се родее, че е колективно осъзната кръстоска от свободна, мирна и шарена птица. но колко от полетелите реално са готови да сменят, или са променили персоналното си тъмно оперение/ мислене/съзнание? Метаморфозата е лична отговорност. Инак е просто бягане за здраве, от персоналната осъзната, но подтисната отговорност, до скриване в имагинерни колективни задължения. Някой ще признае ли – „да, това (не) съм аз!”.

**изкуството 3Дпринтира живота

Прайда срещнал Задушница:

- Ти нали беше отменен?!

- Да, но обичам череши

…роденият на Луната клонинг Сам Бел се приготвяше за връщане към родната Земя

преди

Безплътните бяха насядали по турски върху плочника в края на площада когато от групата жандармеристи налягали в жегата на същия тротоар невидимо изплува още една. Момчето се изправи, подпря автомата на пирамидата щитове и каски, премина през сенките, изми ръцете и главата си на близката чешма, ритна топката към децата и пристъпи към сладоледажията скрит с количката си под прохладата на вековните дървета.

- Ванилия и шоколад, две топки,  вафлена фунийка- посочи я с пръст -  без заливка, моля. Кач пара?
- Днес е безплатно, момче. Джиновете са огладнели за страхове. Заслужава си да ви почерпя всичките.
- Не знам какво искате да кажете. Може би защото изобщо не вярвам в духове, обаче благодаря за почерпката.
Войникът се усмихна, обърна се и ближейки с наслада бързо закрачи в посока на своите приятели от взвода. Стигнал металната ограда той спря и се зачете в мраморната плоча. „Богат търговец завеща цялото състояние на настоятелството и собственоръчно засади два ореха в двора на училището.” Няколко мравки отнесоха капките сладолед.

- Дядо, тия кога ще се махнат от площада?- децата бяха подирили сянката, а топката плуваше свободно в пълното корито на чешмата над изстудяващите се с часове дини

- Не знам, синко, никога преди това не бях виждал подобно тълпище! Нещо по- лошо сякаш витае във въздуха. Искате ли сладолед?

- Не дядо, ще се прибираме за обяд

- Добре, добре и да кажеш на сестра си, че днес я моля да не излиза на площада

Старецът дръпна нервно кърпата от телчицата оформена като закачалка и забърса челото си. Горе, жълтото петно не помръдваше. Войниците чупеха нова диня и подритваха сухата топка. Сянката от птици приближаваше.

Фикционални забежки, размишления относно фейсбук функционалността, или как се управлява съзнанието

Наскоро си направих втори реален профил във фейсбук- същото име, отново важните данни, дребни размивания единствено по детайлите-  нещо като клонинг в леко подобрена версия. И преди ехидният смях и поставянето на оценки, или диагнози да добият видими очертания.., ами до, но не, не бягам, не съм объркан, или нарцис, нито шизо, който иска да си пише, или да лайква собствените си публикации и така да добива нездрава удовлетвореност като храна на егото. Истината е, че от едно известно време изпитвам съвсем съзнателно желание за „изгубване” на обективната реалност до степен невидимост, тук подозирам и подсъзнанието в съучастие, но казано другояче- искам си живота тукисега, не плътната категоризация „живот”; получава ми се до известна степен, все по- малко хора ме забелязват, човек отразява предимно себеподобните си, защото обмяната на енергия/информация се случва с лекота и без съпротивление най- вече по утъпканите канали в удобната околна среда. Но летейки си в битието, без фиксация на колани, с малко малко гравитация и огледала, трайно увеличавам риска за потъване в някой от многобройните дупки (завихряния, възможните избори). Затова всъщност е решението да се следвам във виртуалния свят- ще прехвърля несигурността в сигурното информационно, по- малко натрапчиво поле. Създадените две цялостни, но от различни времена същности на личността ми така биха се оглеждали постоянно една в друга, биха си помагали и същественото- всяко мое проявление „вън” би било улавяно и копирано „вътре” и отбелязвано в цялостта. Единият профил съм сглобил от миналото, или всичко свързано с формирането ми (семейство, училище, стари приятели, работа, контакти и т.н) а с другия протагям ръка в бъдещото, или към това, което съм моделирал/привлякъл, новата среда. Една игра като шега по изложеното: „ Профилът ми „бъдеще”, относително бъдеще, защото се случва сега, докладва профила „минало” за нередности- вероятно би искал да го пренапише, но така не осъзнава, че триейки онова минало ще премахне и тази своя сегашнобъдеща възможност. Ако всичко това ви се струва нормално, ето ви наистина нещо смахнато- опитайте се да научите часовника си да говори чужд език, успех

сф

три стъпки дъга

балони в метални кутии
снимат потоците мисли
денят регулират отгоре
всяка минута

без намек тъга


спрегнат клошар (т)

застинал на пост
море на суетните лодки
уличнотиха
светлина, по градски сама

приютена от фар (с)


т с (ти също)
не подминавай
площада „пиано”
в чернобели стъпки

събуждаме се

утро. дребна стая

любопитна тераса

свежият въздух

в прозореца кима

небрежно отварям

крачка. усмивка

звукът се усилва

нанася деня-

птици. капки. мушици

клонче мокри череши

.. плювам костилка в калта

всуе. разпятие живо-

приятели. обич

цъфти сред гора

хълм. пелената се вдига

облаци щастие

ягоди в малка градина

в сън. мама. хлапето

трима. в семейство

поражда света