хубав край, хубави хора*

                                                                                 „зайченцето бяло в калта играло
                                                                                 за да стане като всички-
                                                                                 черно-бяло“

                 

                                                                                  „- Алло, это заяц?
                                                                                  - Заяц, заяц!
                                                                                  - Ну, заяц… Ну, заяц, погоди!!!“,
                                                                                  Ну, погоди!, Выпуск 5


„Дивият заек (Lepus europaeus) е вид средно голям бозайник от семейство Зайцеви (Leporidae). Разпространен е в по-голямата част от Европа, включително в България, както и в части от Близкия изток и Централна Азия. Пренесен е от човека в някои области на Америка, Австралия и Океания..“

Заекът затвори страницата. Свали очилата, ех и зъбите старчески, затова отдавна не дъвчеше моркови, а опитваше соковете забъркани от племенничките. Лудостта се разпространяваше по-бързо от очакванията. В сянката на огромната пирамида на живота скриваща слънцето човек страдаше от липсата на пряка, естествена светлина и вирусът на свадите и войната добиваше размера на пандемия. Поклащаше се на любимия си стол. Мислеше. И къде „да премести дупката“? В Австралия, в Нова Зеландия, Патагония, или Арктика…? Ветровете доброволно бяха поставили порива в услуга на хората и за семките на омразата не съществуваха граници. Плевелите израстваха за дни поливани с невежество и глупост. Песента на огъня звучеше игриво в камината. Дърветата ридаеха страхливо. Болеше ги и плачеха. Водата се радваше на свободата. Скоро заспа..

В българските народни вярвания заекът се смяташе за демонично животно — вярваха, че върху гърба му язди дяволът. Ако заек пресечеше пътя на човек, то той трябваше да се върне обратно или ако работата му бе неотложна, трябваше да удари коляното си с бял камък и тогава да продължи, защото иначе го чакаха беди. Хванатият див заек се хвърляше вързан в тръни, за да се набоде дявола и да умре. На бременна жена не се разрешаваше да яде заешко месо, за да не се роди детето ѝ с т. нар. заешка уста. Вярваше се още, че хората, отглеждащи зайци ще бъдат сполетени от зло — домовете им ще запустеят и челядта им ще умре…Зайците, мравките и пчелите отдавна се грижеха за хората. „Всяко зло за добро“, казваха всички, но доброто се уморяваше, изхабяваше се и търсеше друго измерение, нова пролука.

Телефонът звънна. Веднъж. Малките телефони се учеха да пренасят чувства. Клетъчните хора пък забравили пещерите се превръщаха в едва проходили от люлката хищници. Не че Земята бе лоша майка. Мъжът постави очилата и прочете съобщението. Близките винаги се сещаха. Наряза си малко пастърма, сипа от виното и сънено се залюшка на стола

*  филма „Преброяване на дивите зайци“ , 1973 година               

** снимка: дъска за мезенца от хижа Козя стена

свирка

“При теб все още е юли, но тук август е полазил като гъсеница. Тръпна в общия мрак. Ще надживеем ли пеперудата..”

- Мразя я! Той винаги бърза. Бърка, бърза, и изтипосва красотата. Мислел се за майстор?!.., но без мен е зиро. Сам си кръгла нула, балон! Знам, тя е твоя грешка. Граматична, нестилна, незряла, аморална грешка. Или неправилен препинателен знак, заставена запетайка, мушица, която ще смачкам до съзнателен интервал . Не бих делила чувствата ти с никоя. Никога. Крилото на пеперудата сме ние, глупако, подчертавам "ние"-  професионалиста&поета. Ето, пак е измислил дума!? Смях, кой би чел глупости? И тя с червено:

„Роботропифицираното съзнание води до протести на опиянени от собствените си несполуки маси..”

- А знаеше ли изобщо какво е „тропа”, или гугъл е за единица?

Влюбената текстообработваща програма, открила относителното спокойствие в последната задача, остави бележка. Думите пренасяха човека в нейния свят и тя можеше да си прави каквото поиска с него. Или поне така си мислеше. Изключи се от функции и заспа.

По обяд, мъжът се изплю в чашата винени остатъци и се огледа за цигара. Кутията бе в намачкания до леглото, изпаднал от жегата чаршаф. Запали, стана и излезе навън, в остъклената тераса. През нощта му се стори, че вали, но сега нямаше локви. Видя само кучетата и бързащите от-и-за магазина. Топлината го подразни. Прибра се и седна пред компа. Направи си облаче дим , което разлюля около екрана.

Мелодрамите отключваха тихата лудост, а лудостта използваше като извинителна бележка, която накрая мачкаше по ръба на тоалетната чиния.

-Защо не те обичам ли? Ми затова.

Под чертата, отбелязан с една звезда и видимо по- едър шрифт, бе изписан отговора.

„Не правиш ХСв *!”

* хубави свирки

шизодзън

-->

часовник

чикитака

несънуван ритъм

калоричен сън

нощно време

титикака

заек вряка

риба смее се отвън

сини слънцегледи

бледорозови сърца

щуроляви таралежи

тананикат вечерта

позьор

пазар

попай моряка

й

  о

    х

     о

    х

  а

х

 а

  

със звънче

секси ром

петкан дивака

рибешка история

Водата е лед, пробвам с пръстче като ощипана от думите госпожица. При по- топли обстоятелства бих се топнал целия в планинската река. Клеча на брега, мятам клечки и наблюдавам пъ

стървата, които се плъзга между камъните. Мисълта отсъства. Без да се страхува от студа, въображението ми обхожда великата бяла пустиня с надеждата да открие някой пингвин, с който бих  споделил остатъка от шляенето. Засега, реално, мярнах един- единствен дългоушко, който пресече пътеката ми и веднага се шмугна в храсталака. Не че съм се надявал на-  „Мархаба, пич, хау ар ю?”. Чопля тревата, март е, и родените сега сме риби. Гората в никакъв случай не е аквариум. В далечината, там властва изтока, мащабът е ееййй такъв, затова според китайския календар съм заек. Самият аз се оценявам на безкрила птица, обаче във виртуалния свят „сироко” бурно утолява поривите си. Вятърът утихва. Днес радваше много, защото освен звуците, сипеше и топлина. Шумоленето прекъсна с липсата на порива и ромоленето, макар и чиста, си е неразгърната композиция. Липсата на мелодия възвръща мислите ми от ледените скулптури и ги прибира под сянката на дърветата.

- Обичаш риба, нали? Каня те на гости
- Уно моменто, нахлувам чорапите и обувките и ставам...
- Когато си готов, последвай ме.

Задгърбеният гласец винаги си е изненада ви казвам, ама този, наподобяващ детски, поне видимо не ме стресна. Не мисля, че думите са на.родния ми български. Как ли тогава разбирам казаното?! Вероятно сънувам. Обръщам се, тъкмо за да уловя с периферното си зрение малкото човече, което се скрива зад първото, или последно дърво в гората. Гледната точка е майтап. Хуквам след него, увеличавам темпото, клоните, които не успявам да заобиколя ме шибват, а в обсега ми остава единствено онази последна секунда преди възможността приключението да обърне палачинката в кауза пердута. Интуицията ме чуква  леко с ветрилото си. Спирам, поемам малко въздух и продължавам. Вече крача бавно, медитирам. Както и очаквах- отново се движа в скоростта на последния момент. Успокоението ме унася, затварям очи и..... и губя опора...отварям ги...с глава пред отворена зелена пътна врата и доближена влажна заешка муцунка душеща моята.

- С картофено пюре, или задушени зеленчуци?
- А не може ли и двете?
- Може, може, и таратор предлагаме!

Заек ми задава въпрос, аз му отговарям типично в моя си стил, а той пък ми отвръща??!  Определено не сънувам. Заекът изведнъж обръща дупето си, така че малката опашка се навира в лицето ми, завърта я през лицето ми като четка от машина за почистване на обувки, а после подскоците бързо го скриват в къщурката, преди изобщо и да успея да помисля следното: „сграбчвам наглеца и му извивам вратлето”. Ин дис момент, точно между очите, пулсацията става отчетлива. Бутам - цицина, значи там ме е милнал клона. Изправям се, няколко крачки и с леко приведена глава влизам след заека.

- Здрасти, наведи я още малко.
- Що?!
- Наведи се ти казвам!. Магаре си ти, не пингвин.. точно тъй (докосва ме по челото като гуру).  Ето, повече няма да те боли. Сега сядай да хапнем.
- Ами рабита, и той ли ще яде риба?!
- Попитай него, мисля че е веган, но понякога експериментира с храните. На земята, не се ли усещаш.., столът няма да те хване?! Като дърво си, брях. Чай?
- Може, без захар.
- Захар, и да искаш, нямаме. Има мед. Кисинджър, подай буркана, моля те
- Кисинджър ли?! Хихихи.
- Нещо против името ми ли имаш, рибо?
- Вие двамата, спрете да се заяждайте. Не се представих. Горско джудже съм и се казвам Максимилиан, за приятели-  Макс.
- Второ оригинално име..офф, главата ми, нали обеща?!
- Киси, престани веднага, моля те! 

                                        http://www.rabbitportal.com/

съдба

                                                 

- Всички са киселяк, казвам ти. Джанки, нищо не струват. Завират ти скъпите си, напарфюмирани и епилирани муцуни с порой от сладки приказки, а зад гърба ти - евтиния. Правят компоти от съдбата ти...

- Моля Ви, не ме убивайте. Имам дете, само на две годинки. Момченце е, ето вижте снимката..

- Стига си треперил. Да не вземеш сега да ми се насереш в гащите си и да се налага да сменяме памперсите. Хахаха. Сядай на земята и си наведи главата под нивото на прозореца. Някой нервак да не те очушка.

- Да, господине...

- До къде бях стигнал, а да... На онзи пикльо, дето се прави на смел само пред мацките във фитнеса, му викам онзи ден. „ Имам план, вътрешен човек също. Знам кога ще са пълни с кинти. Единствено трябва да ме прикриваш и да шофираш. Ще делим по равно” И знаеш ли кво ми отговори кифлата. „ Страх ме е пич, виж как са се развилняли ченгетата. Ще ни хванат и десет години не ни мърдат.” Потупах го тогава по юначната гръд- „ няма проблем, ще се опрвя” и тръгвам. А той путьото да отиде да ме изпее на куките?! Лайняр! Ти имаш ли цигара?  Не пуша, принципи, ама като си спомних за оня Мунчо и ми се прииска да си дръпна малко мръсен въздух.

- Имам, "Лъки". Да Ви я запаля ли?

- Абе, аз теб май те познавам. Ами да, ти си онзи, певеца, дето спечели шоуто за таланти. Дъщеря ми ти е голяма фенка. Има "ейй такъв" плакат на стената. Не че сссъскащата ме пуска да припаря до малката. Истинска кобра е, мамка му.... Мерси за цигарата. Ти няма ли да запалиш, или е последната?

- Не пуша. Нося ги само.., ако някой поиска.

- Мацките да черпиш. Твоята знае ли, че си такъв коцкар, а?

- Знае. Аз съм и казвал. Бисексуален съм, по- скоро гей. Но детето е мое. Т.е наше.

- Хахаха. Наистина ли? По нищо не ти личи, че си на другия бряг. Аз проблем с педали, цигани, скинари и прочее нямам. За всеки има място под слънцето. Дори "курвите", дето ти се пишат приятели, могат да си живеят живота на червеи. Но в пръстта, та да са ми по- далеко от подметките.

- Може ли да Ви попитам нещо?

- Питай, ама с теб парите няма да деля. Хахаха.

- Защо оставихте точно мен, а пуснахте останалите?

- Защото пич, ти най- малко ми мязаше на путка. Но какво се оказа сега, а? Добре че имам пистолет, инак знае ли човек. Можеше да ми излезе късмета на стари години. Хахахаха.

- Не си мой тип. Циничен си и прекалено експресивен..

- Екс- какво!? Ти май прекаляваш с моята любезност. Я сваляй тогава гащите, г-н Всезнайко. Интроверчето то на батко... Стой бе, ти луд ли си? Я се закопчавай бързо и сядай. От шега не разбираш ли?

- Шега плюс насочен пистолет. Равно е на истина. Задача за третокласник, мисля.

-Мислиш, мислиш. Философа- певец. Хахахаха. Забранявам ти следващите десет минути да мислиш. Ще ми казваш всичко направо. Импулсивно...

- Ти си един стар наивник..

- А ти сега прибързваш с желанията си. Душата ти може и  да не получи чифт крилца. Всъщност, вярваш ли в бог?

- Бог е всичко. Ние сме Бог.  Реалността също е Бог.

- Това в коя книга го прочете ? В Библията няма такива думи. Харесвам те, човече и затова мисля да поиграем една игра. Бутни прозореца. Не искам да слушам повече пискливия глас на самозвания психолог. Ще играем божествена игра. Онова, което нарече пистолет, всъщност е револвер. Старомоден съм. Чаткаш ли вече ?

- Разбирам те, но не желая да участвам.

- И аз те разбирам, но нямаш избор. Ето, вадя ги и поставям само един. Сега завъртаме. Такаа. Ти ли си първи? Или...нека да съм аз..

..щрак.

- Спокойно, няма да поставям втори. Само завъртане. И без номера. Не искам да те плаша, но ако не успееш да ме гръмнеш те чака бавна и мого, много мъчителна смърт. Хахахаха..

.. щрак! шрак !!

.............

Съвсем наблизо, две ефимерни създания поклащаха крака. Според вселенските закони бяха длъжни скоро да се намесят и да вземат съдбата на избрания в „своите ръце”. Не бързаха единствено, защото ги мързеше. Бяха седнали на кашоните с принтерна хартия,  люпеха семки, зяпаха и слушаха. Пакетчето обаче привърши:

- Кой от двамата?

- Младият е по- симпатичен. Да му дадем шанс?

- Не го ли чу какви ги изръси. Мисли се за Бог. На мен възрастния ми харесва повече.

- Тогава да хвърляме зарове.

- Нцъ! Там си "факир" и ще нагласиш нещата. Да пробваме нещо друго. Който от тях пръв спомена думата „дявол”, остава в играта. Сделка?

- Има сделка, негоднико.

.....



- По дяволите! Писна ми вече!!

...бум!!!
   

диалог

- Е, Клер. Пийна ли си боза и тази вечер?
- По каналите е скука. Ще до-из-плета чорапа.
- Внимавай. Овцете да не прескочат насам.
- Спокойно. Въртят се в пералнята.
- Ще ги преброя преди сън. Лягам.
- Изгаси сънищата. Ще пиша.
- Пуши. Лека, сладост.
- Лека, глад.