„Нашата психическа структура
повтаря структурата на Вселената и всичко случващо се в Космоса се повтаря в
безкрайно малкото и единствено пространство на човешката душа.“, К. Г. Юнг
„Психологията прилича на онзи
стар маратонец, който напира да се включи в спринта на новото време, а после ляга
(като) пребит на изтъркания си диван с пълна от хапчета шепа и чаша вода в
другата ръка.“, м.
„Имам ли „компютъра“, ще променя абсолютно всичко.
Ще видоизменим света. Изгубя ли.., вече съм другия. Ще променяме в самите нас.“,
неизказани мисли на Стив Джобс.
Гениалността не говори открито. Пази тайната за себе си от себе си. Балонът
придобива формата на бутилката в която се издува. Оставям камерата в ръцете на
огледалото за бъдещ спомен. Селфи прибира секундата, която някога ще се върне в
живота; ябълка за/от бодливия гръб на таралеж- неНужното. Кой обича ябълки и
кой краде череши? Плодът, който ни насища, който обичаме най- много, може ли да
приеме ролята на "огледалото"? Защото в дадения момент сме същия този
вкус и защото (при)добиваме формата, която консумираме. Черепаха, рак, куршум. Посока
за движение на скоростта. Късаме билки- бял и жълт равнец, мента, магарешки
трън, мащерка, жълт кантарион. С теб, вън, в рая. Ментови пръсти щипват дива ягода
за към устните. Наслада-та. Тра-та. Божествен
вкус съблазняващ дори модата. Вкусна каша вяра- каше в информационния ад. Панацеята
му. Паякът, пълзящ по струните изловили блясъка на росата. Мелодия на песен.
Припяваме си. „Не на хищното време.“ Кой
живее корените и кой е (на)небето? Дървото е ябълка, и череша, и праскова, и
ягода. Костилките не плюят по нас. Една костенурка. Втора костенурка. Трите
бели телевизора белят картофи. По пантофи. За бялките- балерини. Потокът на
съзнанието. Порой мандарини. Различно от потопа за съзнателния поток- чашите
влят алкохол. Треволяка. Разкъсване на вътрешности. До лоното от въпроси. Без
въпроса.
И ето ги- тъмнулките влетяха- незначителните тъмни точки. Очите
на нощта, които диреха сърцето. Гнездо, вдясно на
всички възможни. Пътища?! Крясъци. Трясък..
Восъчните свещи плачат без сълзи. Без
пламък, тъмно е. Самота. Симпатичната, все още млада дупка търсеше приказка за
изпълване. Размерите- два боя дълбочина, три разкрача в диаметър. Без капак. Тъмнината
не бе проблем. Молеше за разбиране.
Някъде през 1984, но не по Оруел- уточнението винаги
е нужно, ученическият автобус с възпитаници на академия Болитиери спира в
Пенсакола, Флорида за тенис- турнир. Един младеж на 14 години с баща бивш
ирански боксьор от арменски произход, с място точно до първите 600 в АТП, с
индианска розова грива за прическа и съдрани, избелели и мърляви джинси слиза
от автобуса и достига до финала. И го печели така, по джинси. Името- Андре
Агаси. Вчера (доп. ред. 16. 06. 15), Георги Парцалев би навършил 90 години. Едва ли
великият актьор е носил от „дочените гащи“. Съмнявам се да хващал и тенис
ракета. За Оруел- не знам. Тази вечер в Мароко започва Рамадан. А в Турция
почина Демирел и там за пръв път ще снимат Биг Брадър. Не Земята е спряла да се
върти...