измислици – несмислици

измислица е

физически
не съществува
божествено
не съществува
реално
не съществува
измислицата
съществувам

_

приют

почуках
събуди се
отвори:
"чаках те преди"
прегръдка със сърцето
завръщане
в себе си

_

приказки за лека нощ

имало едно време
имало едно дете
времето пораснало
приказката остаряла

_ 

Д и А

Къща и Космически кораб
(дявол и ангел)
Н и Е живеем на
една планета

_

острилка

в свят без моливи
острилката пие и
рисува моливи

_

здравната книжка

книжка за оцветяване
здравната осигуровка-
осигурително въже и
животът се люшка

_

мОдата

об/л/ичам теб
ти събличаш ме
и лятото, и зимата
отдолу си без мен
модерно гола

_

несмислица

"бау - бау"
каза и
чау-чау

Пет Д.

петте пръста на ръката
пет еднакви посоки-
изток, север, юг, запад и сърце
в юмрука на сърцето
земята пулсира
пееща
самотата потъва в себе си през очите
по-дълбоко от същността
до преди времето
бавно и мъчително пълзи и
се катери
тъга
изкачва се чрез разума
чиито връх пробива дупка в небето
връх където не вали
сълзите рисуват бъдещото и
падат в шепите на
петте пръста
пет разминаващи се сезона-
есен, пролет, зима, лято и живот
исках да напиша смърт
но смъртта обича ли?
това че танцува песните на земята
това че тъгува за младостта си..
чувствам те и ти вярвам
и знам
пръстите ми напипват тъмната луна
целунала сърцето

**

звездите /ми/ се подреждат
както ги подредя
падналите влизат в албум
понякога поставям и облаци

**

очите напълниха сърцето
сърцето вля се в пръстите
пръстите рисуват устните

тъмнината с цвят бордо
прецъфтя и окапа


**

потъне ли слънцето
изплуваме като сънища
утринното море закусва
със закъснели стъпки


**

пет снимки на лятото
зимата постилам морето
с планината се завивам
помниш ли птиците?
отлетяха
храня бездомното псе
на петата сме аз и ти
/нямаме такава снимка/

крайната спирка на безкрая

дървеното конче

от клонака на нашата ябълка-
в двора стърчи си баш до "кирпича"-
преди време шумно извиках:
"дий старче, ди-и-ий!"
разхвърчаха се шарени птици
насекомите клети побегнаха
плодове усетиха топлата пръст
дървото погледна ме есенно-
видя ми се тъжно
но моето дървено конче-
старото детство- чу ме и 
хукна щастливо напред

*

разбиране

разчитам на книгите
чета ли
бивам изчитан до край

*

сънища

спя
сънувам се буден и
ставам за нощния пир-
плод, вода, чер шоколад..
уморено леглото заспива

*

в игрите на куклите

да заспим едва ни дочакали
остават без дрехите куклите
глътки от нашата бира
sex без любов и малко трева

*

ням дъжд

погуби своя гласец
в безсмислени спорове
с реките за облаци и 
обратното- 
с небето за тази земя

*

електрическо хайку

климатиците плачат
само навън
в стаята тихо шумят

*

следователно

пиша, следователно няма какво друго да кажа
чувствам, следователно аз и нощта..
идвам, следователно искам да бъда и искам да бъде
тръгвам си, следователно днес вече е утре

*

крайната спирка на безкрая

на студения камък- спирката след края на света

която дори автобусът "за края" не стига

подпряло лицето в красиви ръце

тупти сърце..

дано дочака сърцето

светлини и сенки

две ръце и едно сърце

имам две ръце
само две ръце
едната буди утрото
втората държи човека
крачещ до мен

имам и едно сърце
само едно сърце..

*

Сенки

Под напора на сянката на връх, сбрал живот при смърт, сенчесто расте дървото.

В сянката на короната му спят човек и сянка. Кой кого сънува?

Облак хвърля сянка върху сянката на треви.

Цвете-сянка ще приюти страхливите лисичи, мравчени, хорски и брьмбарски сенчици

Дъждовиците, надбягали студените си сенки, паднали са- локвите са дълбока сянка.

Топлото море с тъга изпраща своята сянка към брега!

Как се казва сянката на тишината ли?

Мълчалива сянката на Слънцето. Мълчи в сянката на всеки отговор.

Ангели са сенките на демони.

Черно-бяла пола на надеждата- сянката мечти, крие дъга без сянка.

Няколко капчици съмнения от цветовете.

*

усмивката на есента

усмивката на есента
е усмивката на листа
е усмивката на цветя
е усмивката на топлина
която целува земята
на мъглата се усмихна
усмивката на есента
стъпва в мъгли и листа
последното есенно цвете

*

времето не е всичко, и животът не е всичко
но живота е единственото, което човек има
времето го знае и споделя всичко на живота

*

имена

светлината няма лично име
казваме и често слънчева-
удобство за звезди и луна

тъмнината наричаме всякак
но ти носиш хубавото си име
аз също

цедено кисело мляко с боровинково домашно сладко

доброто

доброто ще отмъсти
на всекиго и на всичко
с по-добро
в сянката на тишината
от невидими звуци




приятелства

втората цигара допушва
своя кратък, смислен живот
"само по-бързо и ще съм при
изгорялата в наслада първа"
мисли си тя преди да умре

легла

изповядват телата
сънят търпеливо чака
отвъд

Супа "Екзюпери"

"Къде е твоят дядо?"
"На небето.."
"И моят е пилот! Но аз ще стана космонавт!!"




живот

навън, пред пещерите ни
жените перат черги
вътре, е огънят, който никога не гасне
мъжът се връща звяр
сити богове




как си

"как си?"
"само, ако знаеш.."
"знам, но как си?"
"знаеш.."





зоопарк

пред отворената клетка
неизяденото момче клечи
момичето подава ябълка
на мечките и се смее





Сто градуса по Целзий

Зимен плаж. Празен град.
След спомена по Слънцето-
кипеж, целувки- и водата гасне.
В порцелановите чаши
в горещия липов чай
плува резен лимон.





Опитност

Общуваме чрез тишина.
Тя говори.
Правиш ли чай?
Аз мълча.

в морето

хвърляш жадна усмивка
дави се
вълните я бутат назад
при брега