сряда, 23 август 2017 г.

Балерината и пумпала


- Искам механична балерина!- каза Кристин
- Аз искам пумпал!- завъртя се Кристин.

Раждането на Кристин и Кристин не бе от лесните. Първите признаци се разкриха в по-ранното отлитане на ятата. Птиците сякаш знаеха за приближаващата се буря. „Тръгват си. Мили, кажи ми, че няма да има война!?“, „Да помислим за името скъпа?“ Спускаха се бавно и се изкачваха бързо по облите, лъснати от стъпки и копита камъни от улицата с къпините. Ятата над прашния път от плажа до празното поле приличаха на облаците. Това лято се молеше и молеше всеки облак, но така и не позна дъжда. Малките къпини имаха тръпчив вкус.

Жената раждаше в малката къща насред полето. Бабата я тупна по врата: „Ще имаш близнаци, момиче“, „Не ги искам. Как ще ги гледаме?“. Тя- Кристин, бе първата. Проплака, измиха я и я повиха. Той се появи тих. „Мъртъв ли е?“, „По-жив от живите е. Гласът му се чува в бъдещето.“ Мъжът и чиновникът вдигаха пореден тост. „Кристин и Кристин. Законът не го забранява." Бе първият ден от войната.

Завърна се на петата година. Войната се прибираше с влакове по домовете. Прегърна я, подпря едната патерица до вратата и куцукайки стигна масата. Жената сипа на мъжа чаша къпиново вино. В две-три глътки погълна и втора. „Гладен ли си?“, „Не съм.“
- Кристин и Кристин! Утре имате рожден ден. Какво да ви купя?
- Искам механична балерина!- завъртя се Кристин.
- Аз искам пумпал!- каза Кристин.

Двете кутии бяха в опаковка от ръчно изрисувана хартия. Момиченцето веднага врътна пумпала. Кристин завъртя ключето. Фината балерина вдигна ръка, сгъна нея и крака си и затанцува до радостния пумпал. Щастието се гмурна в тъжното на очите и бързо-бързо потъна в чашата. Жената внимателно сви хартиите, свърза копринените панделки и положи всичко в отворения сандък. В началото балерината и пумпалът не спираха с игрите; четиримата заспиваха заедно на детското легло. В края на седмицата Кристин разглоби кутията. Мъжът видя крака в ръцете на момичето, перна момчето през врата, насмете частите с покривката и ги изнесе навън, под навеса, където цял ден не спря с ругатните и псувните в опити да възстанови механизма. Вечерта удари по масата, дъската се измъкна от гвоздея, каната подскочи, капките се разхвърчаха и заваляха над играчките. Безкраката балерина бе захвърлена в бараката с инструментите и ненужните му сечива. Пумпалът, безнадеждно влюбен в балерината, дълго рони невидими цветни сълзи. Изгубил бляскавостта на рисунките „японецът“ погуби и магията на своя танц.

В Нагасаки слънцето присядаше за секунди преди да падне във водата.
Преградата се отвори, децата се поклониха и оставиха пакета. Майката нежно погали момчето и момичето, усмивките се плъзнаха назад и двете птици хвръкнаха навън. Жената развърза копринената панделка, внимателно разгърна старата хартия и отвори кутията.

Обедното слънце разпиляваше облаците по небето над френското село.
След отбивката, асфалтът преминаваше в земен път покрит със ситен речен камък. Колелата подскачаха километър покрай ябълките и стълбовете на щъркеловите гнезда, завиваха ведно с хълма лозови масиви и спираха до къпинака- живата ограда на голямата къща. Пощальонът подкара велосипеда по алеята. Пред отворената врата щракна звънеца си: дзвъ-ъ-ън. Мъжът излезе, прегърна го и пое пакета. „Някой е подранил?“, „Не. От сестра ми е, подаръка за рождения ден.“, „Няма ли да го отвориш?“, „Пумпал. Сигурен съм че вътре има японски пумпал с цвят на къпина.“

Жената врътна ключето. Балерината сгъна изправената ръка. Подгъна крак и затанцува. Пумпалът радостно се завъртя.