идентичността на илюзията

                                                    илюзии

                                                                             

                                                    и Бог създаде водата
                                                    по свой образ
                                                    и по свое подобие
                                                    и то бе всичкото
                                                    което стори-
                                                    нужното за всичкото

 
                                                                                

В ъгъла, под метър високата пешеходна площадка-алея между двата входа- нашия и "д", върху купчината мръсен сняг, една гугутка кълве захвърлен хляб, а черно-бялата настръхнала котка я дебне от плочника; за отбелязване, че и двете животинки са доволни охранени.

Забавям ход по стъпалата, спирам, гледам минута, гугутката литва очаквано и без предупреждение. Продължавам към съседния вход, хищникът ме заобикаля, скача, приближава къшея и почва онова типично душене.

Не се обръщам повече, защото знам, че хлябът не ще получи одобрение, шарената гугутка вече е кацнала на покрива, а тихата нинджа ще се шмугне под кола на някой клиент на очната клиника разположена в блока, или евентуално под кола на туземец.

Следвам невидимата за мен, своя депресия, която в естеството си е без сянка. Тя не търчи. И аз за къде да бързам?

Какъв е смисълът да бъдеш добър? Какъв е смисълът да бъдеш?

Тялото, моето собствено тяло, ми /по/иска виза. "За границите отвъд смисъла", казва ми. Които ще пресека, за да стигна в дълбочина. Корените си. Душата си. Не знам за душата, но плувам по вените си- пълноводните тъмни реки, вливащи се в двата океана- разум и бъдеще. Бог е лодката, и лодкаря, и веслата. Не вярвам в/на Бог.

Няма нищо мистично в сърцето. Измамният зар. Хвърляш го. Пада се винаги: „Обич.“ Сърцето е камък. Част от астероида, изпаднал от Космоса, в кладенеца на лудостта. „Пляс“. Сякаш бе вчера, когато болката събра своята одежда- прашинките пясък на светата пустиня и облече в тях водата. Лудостта и Разумът. Брат и сестра. Възкачили се на трона. Кой е наследникът? Бог! Детето на тази греховна любов.

Отхапвам плода. Себе си ям. Изплювам семките. Сдъвквам семките. Корените, които някога ще бъда, вече растат. Корените, които винаги сме. Корените смърдят на смърт. И ухаят на невинност. Бебешката невинност. Аромат, по който въздиша всяка пролет. Ароматът, в който всяка целувка е влюбена.

Хората са трохите. Ята черни гарвани- смъртите долитат от хаоса. Съзиданието кълве от Твореца. Хората сме хляба, с който се храним бъдещето. Хляб и вода. Тялото и душата. Енергията се плиска. Моето тяло крачи. Краката ми отвеждат в сънищата всяка будна частица. Доброто пълзи в сянката на трона. Детето- Бог го гони. Играта на гоненица. Хваща го и го пуска. Хваща го и го пуска. Хваща го и го..

Змиите. Двете. Преплетени в едно. Рисуват времето. Децата /пре/рисуват своите родители. Огледало в огледало в огледало… Огледалното. Огромните трохи поглъщат птиците. Морето Страх, в което се вливат вени, аорти, сънища, бои, цветове, звуци и истории. Морето Обич. Същото е.

Саркасизъм. Нищо общо с расизма, с теб (и с мен)

Шахматисти. С белите фигури играе веганът А. Х, а с афроамериканците, с черните, с негрите, с бежанците, с емигрантите..

Дядото се тътреше пряко своите „100", а други двама старци го подпираха, за да не падне. Тримата се движеха в парка със скоростта на пълзящите четки за зъби. При масата за тенис мъжът избута ескорта, съблече нацистката униформа, взе хилката от момичето, с което бях и играта доби друго измерение.. Броях. Навеждах се. Броях.. Дядката би и се изхили доста гадно с беззъбата си усмивка. Старците се поеха с пътя си и времето заглъхна.

Сменяш картина на стената с часовник- замени и стената със свободното пространство. 

Истинските стихове и картините (и рисунките) носят душа. Всяка молба има и душа, и сърце. Така съм чувал да казва празнотата.

Идентичности: хора без сянка- личности без профил. Същото е

Поканих Бог. Вкъщи. Беше черен. Беше жена. На чай, той (тя) друго не пие. Аз си сипах уиски.

Рече да не се надявам. Видимо се притесних. Питам я (го):

- Нещо чаят ли?

Бог си сипа. Чукнахме се. Пихме до дъно.

- Не го мисли.

И си тръгна.

Какво има да му мисля? Всеки си знае работите.

Краят е за цитатите, по памет естествено:

"Истината е някъде там". Къде е там? Истината е тук. Не "тук и сега". Само тук.

"Ланголиерите се хранят с миналото ни". Кой погълна бъдещето? Празнота преди нас. Пустотата, която следва.

"Совите не са това, което са". И бухалите не са. Синята птица пърха. Щастието е отрова, която убива дните. Ден по ден.

"Алиса, последвай ме". Към утробата. На звездите.

                                                       рисунка: Пол Клее

Истинските стихове носят душа. А всяка молба има душа и сърце. Така съм чувал да казват.

преди изгрев, защото залезът

                                                                                        слънцето

                                                                                        нощем с бурка
                                                                                        през деня без нея
                                                                                        носи кръста





Три кратки приказки


Кратка приказка със щастлив край

Веднъж имало хора.

__

Кратка приказка за мъдрец

Веднъж имало.

__

Кратка приказка с отговор

Веднъж.

__

Кратка приказка..

- Нали три?!
- Ти пък откъде се взе!?

***


Винаги (днес)

Никой не се събуди.Утрото заплака- нямаше да има утре. На прага спяха чифт изтъркани обуща и чифт протъркани пети. Завинаги днес.


***


"Драсна клечката за зъби в стената, тя пламна и пламъкът освети стаята- все същото- загасналите свещи, заспалите клечки- кибритени и зъбни, празните кутии и отрупаните маси. Сенките на котки се гонеха със сенките на мишки. Той взе някаква четка за зъби, потопи я- първо в съзнанията, после в сърцата и започна да рисува- отново и отново- същината. Своят портрет", из "Бог рисува нощем"



***


магарешки

- светлината е упорито магаре!
- кон е!!
- защото препуска ли?
- защото пасе!
- то и магарето..
- то не препуска!

__

мотор и магаре:
-ти колко коня си?

__

малко преди да умре, магарето, което цял живот носило на гърба си мъдреца, проговорило, но не му казало нищо.

фигури от форми

Джобове пълни с мисли като: крадени череши, сладки круши, бръснарски ножчета. Вървя, лежа- все си побарвам мисълта: „Онагере вмества пространство във времето.“ Минутата се обтяга в 63 секунди. Часът закусва баничка-боза. Денят днес е системно неразположен. Защо използвам плодове- всеки да си помни първата „цапардосала го ябълка“. Или кестен. Защо движението, пътят. Представете си обратното- Луната да ни гостува?! Не вятъра, с него е друго- звъни бурно, отваряш му, вътре ще се озърне, ще почука на прозореца- отваряш и излита, лесен гост е. Луната би била 64-та секунда, взрива, еякулацията на Евразия, попълненото в лексикона на динозаврите. Изправям ъглите на кръга до правилност. Дърпат се. Всичкото се дърпа- виж и „дърпана баница“. Квад/офф/рат. Вятърът, помните- навън е/офф, а сивият рат би изгризал вътрешната празнота /лудостта. „Нагоре- напред- надолу- напред- нагоре- напред-.., в джобовете на живота дрънкат луни, лупи, комети, скъсани копчета. „Динозаврите не са ли по долни гащи?“ Гугъл не се поплюва. Къде е смисълът на безсмислието? Топлината на абсурда топли ли? Защото по дяволите цивилизацията е функция на двете думи- „вода“ и „ток“, барабар с производните им. Кой върти квадратните колелета? Дяволите разбира се: „Пий, пей и се весели“. На сбор като на сбор.

Човешкият живот е кръг. Животът на обществото е остроъгълен триъгълник. Кръг с триъгълник отгоре- смешно човече с шапка. Човече, което се пази от слънце, от дъжд. Защото болят ли? С короната, за която мечтае. И острия връх, който ни стреми. Колко хора побира върха на една цивилизация? Въпросите са като летяща чиния- напред-назад Го дават. „Те откъде, а? Ама ние сами ли сме в Космоса? Каква е лъжицата на тази чиния? Супа, или таратор?“ Смело, от десерта вярвам не се пълнее. Вижте, самият ден закусва баничка. Вземам ножицата и разрязвам кръга през средата. Ден без нощ. Жена без мъж. Земята не се върти. Две обърнали гръб самоти. Срязвам до дълбоко под върха на триъгълника.  Хвърлям бодила. Следва трапец. Плато. Платото Наска. Плато суши. Платон. По-лесно и бързо за достигане. По- голяма повърхност. Самотата лесно намира и приближава друга самота. Далеко от масите и все пак по-близо до Слънцето. От тях. От другите. Вятърът приближава и казва „здрасти“. Платото е негов дом. Дрехите- хиляди парчета плат.

Стане ли на въпрос за „глобална любов“/религия/, за взаимопомощ между народи, за приемане на бежански вълни, за хуманитарни помощи значи иде реч за трасиране, за подготвяне на първичните, основните слоеве на пирамидата, за пътищата от безпътища към върха; в холограмата пирамидата е триъгълник. Омарата обич напира(ООН), лази към върха. Подбогове? Шамани ли са? Има ли толкова противогази за студената вълна страх, която потапя низините в потоп? Става ли въпрос за обич „о“, за осъзнаване ,о“, за Общество „О“ кислородът се увеличава. Бълбука. Самотата прегръща и целува друга самота. Свободата диша свободно. Водата пие вода.

о.