Ланс Едуард Гундерсон

На 17. 01. 2013г., след продължително мълчание, Ланс Едуард Гундерсон, по- известен като Ланс Армстронг, призна в интервю по американската телевизия основателността на отправените срещу него обвинения, като единствено отрече, че е вземал наркотици след 2005 г, за което поради грешката на седмия знак след запетаята във времево- пространствения континиуум се превърна в един от малцината приживе свързани с работен договор със Смъртта. Ланс премина през кратко обучение и започна в офиса на Югоизточния клон на компанията. Целта на заниманията му бе да препраща кратките сънища и смс-те до сърцето, с които хората се подготвяха за следващите етапи от обиколката. Ланс много хареса новата си работа и я изпълняваше съвестно.

На 06. 03. 2014г, 29-годишният холандски колоездач Мартен Де Йонг сънува самолет, който напуска орбитата на планетата Земя, за да се отправи към друго съзвездие. На следващия ден Йонг отменя резервацията си за полет МН370 на Малайзийските авиолинии.

На 16. 07. 2014г, същият Мартин Де Йонг усети внезапно пробождане, като със спринцовка в областта на сърцето си и побърза да отмени онлайн резервацията за полет МХ17 на Малайзийските авиолинии.

На 18. 07. 2014г, сутринта, Ланс Едуард Гундерсон установи, че паролата на работния му компютър е сменена, видя картичката с усмихнатата Смърт от голф игрището на Андромеда и побърза да събере малкото вещи в раницата си. До офиса стигаше с велосипеда, с който бе спечелил последния "Тур".

лъки бой

Приятелите между нас си го наричахме "късметлията"- по начало Жоро не се отличаваше с нищо, не че беше невзрачен, или тъп хлапак, напротив, носеше типични гени на балкански тип и все ходеше по ръба на отличния успех, обаче не премина отвъд втория кръг на олимпиадите, бе пирона на скамейката ни в силния тим, който грабна областното и почти стигна финалите, пееше фалшиво, защото граченото по купоните, където залиташе след втория малък джин, "бе чаровно" за мацките и едвам, на пръсти, се изкачи до важната кота от един и седемдесет и пет сантиметра над "джуджарството" за седми клас. Обаче, на Георги Свищовлиев, още от дете можех да призная, поне с лявата сърдечна камера, че се отличава с едно много особено качество, или всъщност с двете си особености- това, че не му пукаше от никой и нищо, и другото, по- важното- инатеше се копеленцето, инат бе до пределна болка на разума и плътта. "Свредлото" (Жорката, в моите очи си остана подходящ за всеки ментален инструмент) сега печелеше страховити за жените ни хонорари и винаги покриваше общите масрафи, пътуваше по работа и където, "защото е гот, братлета", имаше повече работни часове в самолетите от луминисцентно осветление, обясняваше че срещите с врабчетата и мравките правят краят на света хуманен и разбираем, отбираше от хубави вина и, о да, това за което момчетата му завиждаха даже и на сън- не познаваше лично звуците на Менделсон и чукаше редовно две прекрасници, с еднаквите имена и фамилии- Хубавата Елена и Слънчевата Елена.

- Ти вече не ме харесваш, усещам вибрациите- усмихнат, Жоро ми подаде високата, тумбеста, с формата на аура чаша.
Обърнах се, "с онзи, моя си поглед и муцуна", зад гърба ми естествено нямаше никой, останалите плуваха, или слушаха пианото в голямата стая. Мая, съпругата ми, преподаваше музика.
- С какво се занимаваш напоследък?
- Консултирам папата, пич.
Виното не ме дръпна. Глътнах го, върнах чашата и потупах по гърба приятеля си. Езикът ми бе изтръпнал, имах и херпес, който не успях да прикрия по най- добрия начин и това ме дразнеше допълнително. Жоро не беше пиян. Нещата, така или иначе, се случваха. 
Хубавата Елена живееше в Пиринска Македония, но двамата воювахме другаде. Запознах Свищовлиев с Елена Георгиева във Варна, и веднага съжалих за стореното. Бях в морската столица, нещо покрай киното, вече усещах "изгрева" в леглото си, а той, копелето, се телепортира сякаш от изневиделицата.
- Предложих и. Мисля, че трябва да знаеш.
- Благодаря.

След казармата потегли нагоре- два пръста над мен. Ленен, без фалш, скъпи сандали, целува я по бузата, мен прегърща братски и веднага се усмихва на келнера. Поглежда я с онзи поглед- "знам какво ще ти хареса", преди да поръча кюфтенца от раци, салатата с кълнове и бутилка от извънземните си вина. Фелини се усмихна на съседната маса, но под нашата, аз здраво стисках ножа за пържолата.
- Напуснах, прибирам се. Завинаги и окончателно.
- Имаш ли нещо по- силно?
- Почакай, ще ти донеса крем. От Чили е, видях устната и... Знам какво е, помага. Изчакай ме тук.
След два месеца и девет дена бяха островите, океанът, плажовете и слънчевото затъмнение. Започнах да следя поредицата за черните дупки. Купихме си куче.

Подаде ми малката, направена от кост?, зъб на акула? кутийка.
- Никога не сме ти благодарили с Елена, че ни събра.
- Веднъж се целунахме- кремът миришеше ужасно, сложих едва с върха на пръста.
- Знам, тя ми каза. Споделяме си.  Знаеш ли, учените проучват "сондата" на кърлежите с прикрепването и разпробиването като възможност за разработване на нова технология за добиване на минерали от планетите в Слънчевата система..
Не знаех. Убих комара, който ме хапеше. Мая завършваше Шопен в дъното от мисли. Лъчът върху нея бе застанал точно така, както дори гениален осветител не можеше да постави.
-  Правим любов, не..Бях консултант, енергийни проекти, нали попита... и LED осветление. В новите самолети
- А?!
- Ще ставам татко, пич. Щастлив съм, много съм щастлив!

По  дяволите, сиянието, не се шегуваше!

- Да, да..
- Ние също те обичаме, пич.

Малко преди залеза, и мъжете бяха насядали край басейна, но само жени въздишаха със Селин по Джеси (Итън Хоук). Светлината на екрана привличаше разните му там насекоми, които дразнеха всички.

раждането на един вятър

В корема лежеше валчест- добиваше човещина и сила, като купите сено сред които се появи в полето, и после като теле се изправи, и после хукна ветровито нагоре през баирищината. Беше си вятър той, а жената изтупа сламките и пак хвана сърпа и ръкойката. Носи го едва три недели. Майчинското спеше. Летните нощи не бяха запада, нито болезнения изток. Но вятърът се преобърна, спусна се по черно-бялата дъга, развърза единствения цвят- забрадката й, косата и той се погалиха взаимно, размечтаха се, жената пусна труда, вдигна ръце към бог, който плачеше с невинността на майчината, неизживяна обич. Забрадката летеше. Последната бяла лястовица по земи останали без децата си, без вярата и без малките и големи ветрове и богове. Само сълзите носеха надежда. Тя заплака с топлия дъжд. Той се усмихна.

обърнатите пирамиди

тъкан старост

нишка небе
обич с годините
паяк от луните
на тялото




високата литература

Хималаите-
и по-малко Памир




кръстоносен по(д)ход

всеки ли си носи кръста?!
светулките да не мърморят
най- отзад




лятото умря

лятото внезапно умря
ей тъй
беше край язовира
на кратка почивка
и не, във водата нямаше рак
нито го покоси (гръмотевичен) удар
лятото умря от твърде голямата скука
защото цяло лято чете
последно, френска поезия
в оригинал..

а есенното време, в библиотеките твърдят
било прекалено далеко

рано ни е, за тъгуване
и пропадналите
сухи листа



оплаквачиТЕ

други
"животът свършва, скърбим"
мравките, инак са сервитьори
изгубили белите престилки
или защо "няма вкусна храна"
ние



фейсбуковски

безработ(рр)ни целувки-
гланц за устни, цигарен облак, френска, пликове
с любов




тъга

с пандемиите
не се воюва
само Питър Пан
или побеждаваш
или порастваш

обувки на разходка

Кубинките се извиниха; знаеха си, че са стабилярки, но отклонили вниманието си по спомени за Долмитите, Татрите и Алпите се приплъзнаха, и едната за беля, но повече от леко застъпи зелената еспадрила. "Летните" се усмихнаха фриволно. От върха, езерата се виждаха като седем разплискали се яйца, хвърлени от безсмърната Феникс, или като очите на Хидрата и хиляди други обувки катереха търкалящите се не по собствено желание камъни, забитите скални отломъци време и почти отвесните склонове на терасите от пирамидата на еволюцията. Пет- шест крачки надолу, едни нови маратонки, направо в движение, поискаха огънче и по- запазената кубинка- тя се мислеше за такава, защото само веднъж бе минавала през тезгяха на кварталното дюкянче- вежливо поясни, че не пуши. Другата, с двата шева от последната операция, прибра поредния изгубил се фас. Вече след "Бъбрека", "ветераните" забелязаха как групата "модерни туристически" ехидно подминават тътрещите се плетени обувки и двата сандалета. И самите те не разбираха ентусиазма на събратята им по градска (предимно) принадлежност, но винаги помагаха- къде с напътствия, къде с действия, и учтиво поздравяваха всички гуменки, бързоходки, кецове, ботушки, ниски токове, мокасини, бутонки, балетни пантофи, удобни и неудобни, лъскави и не дотам привлекателни чифтове и самотници.
По път се огладнява най- вкусно, затова, кратката почивка. "Лифтът ли?!.. за аматьори е", мисълта отлита като щърк. Кубинките сгънаха набързо лещата и продължиха спускането си към обхвата на суетата. Идваха от хижа "Иван Вазов". Живееха си добре, под стълбата към покрива на къща загръщана от сянката на планината.

павилионът, последен дубъл

„Нощният пазач”, от тези, които винаги умират първи (случи му се на няколко пъти през днешния ден), бе останал жив, „убиецът” и „детективите” лежаха в локви кръв, а върху „доброто ченге” ръмеше бира. Стрелецът, приличащ на кастинг- режисьора, премести последната халба от бара- така направи място за своя инструмент, сви три от четирите си пръста на дясната ръка и седна върху „щъркела”. В непосредствена близост, в по- малката и далеч по- опушена стая, „работниците” прибираха частите на декора- едно огромно петно малиново вино. Вратата на тоалетната се отвори, „Узи”- то се понадигна, проследи шума на стъпките като обучена за бърз лов хрътка и пресрещна глупавия поглед. Нощният пазач „танцува”, за последно, съвсем сам, преди да премаже похода на мравките.

По жицата

По монитора се клати бръмбар- бебе, конец с разпилени нишки, пипала по- тънки от въздуха. Подухване, антените се поклащат, трептят, опитват бягството. По книгата се клати мравка- дете, забравена, черна буква между буквите. Подухване, буря ще отнесе, без плач, от учебника за полети. Нежен съспенс: бръмбарът люби мравката. (Друг,а де?) Две вселени се раздалечават, до салто на дясното. До болка в лявото око. И нежността.

По релсите трамваят се клати, по жицата Му, накацали църкви, синагоги, джамии, вузове, къщи, бастилии. Тежки птици. Пиещи огнена, пикаещи „тежка вода“. Вятърът стяга боло, интелектуална примка безформие- стихийната нежност. Трамваят се клати, ние се клатим, небето клати буря. Град върху града. На истината. Птици, убито смирение. По мед, и повече масло, душите се стичат, плуват вледенени. До салто, до болката. И нежността.

По дяволите. Дяволът върна и тока, и нета, и жиците, и трамваите, и смирението, и чукането, и жалостта. Смачкани бръмбари. Премазани мравки. Килими, нежни, мъртви, по- живи листа.

само абсолютен психопат..

-         Само абсолютен психопат би хранил кучето си с портокали!

-         Но това е котка?!

-          Само абсолютен психопат би хранил кучето си с портокали!

-          Но това са банани!?!

-          Само абсолютен психопат би хранил кучето си с портокали!

-          Не ги яж тогава!!

-          Само абсолютен психопат не би хранил кучето си с портокали!

-          Искам си прасковите!!!

Мата- Мата*

Донесоха му я с кукичката в устата, поне не мърдаше. Беше жалостив. Така го и запомниха- добър готвач, добър с хората, „доброто никому не е навредило“. Смятаха го за мекушав, но кой не обича мека възглавка, или удобен матрак?! Десетте подправки, неговите божии заповеди, бяха абсолютно задължителни. Добави и домашна салца. Покани роднини, които се облизваха като котки с мобилни телефони. Направи от специалния таратор със сушени плодове. Задави го кост. Отначало мислеха, че се шегува. Не успяха да му помогнат.

За кукичките можеше да напише многотомник. Голямата риба живееше от седемнайсет години в дълбокото и поучаваше по- младите как да разпознават „истината“ и „фалша“. Слънчев лъч ли попадна в окото й, славеят ли запя по- весело, тя ли огладня.., но налапа стръвта. И тялото се възнесе, отвъд. В света на хората.

Другият бял червей…

*изяж, или ще бъдеш изяден, (бразилски жаргон)

посрещането

Бе в началото на новото време, чуждите помощи за държавата валяха от сравнително ясно небе, когато един тир- влекач пълен с авокадо изпадна в Уши дол. Добрите хорица търсещи своята голяма промяна разтовариха камиона, за да го напълнят с малкото си останали гадинки, запазиха единствено пернатите. Последваха пет месеца в петиции и лакти за смяна името на селото, за подмяна на навиците донадиха още пет и до края на втората година вече никой авокадчанин не близваше мръвка. Днес селото ни мучеше, ни блееше, а ракията се пиеше освен с традиционната, и с плодена салата.
Масите бяха наредени в "П", издължено до комин, на припек, затуй щяха да ги отрупат с резените дини и парчетата пъпеши, крушите и сочните праскови едва кога слънцето занечеше оттатък потока.  Димо Шимпанзето бе свалил капачките на краката, за да забие масите добре в мократа ливада. Цялото село вече се тъкмеше. Авокадово, бившето Уши дол, което се славеше и с бостаните, навремето имаше модерна бръснарница, сега плодовете я ползваха, някак изнамери големите ножици, а Къната, завършил овощаро- лозарския, поофъка без пари желаещите като дооформяше изкуството си, или с подсладена вода, или с водата от ошава- на този мурафет го подучи унуката. Кметският наместник отдели четвъртъка и прерови три "кила" за ризи. Държеше с ръка сватбената  папионка, налагаше я върху ръкавите и сумтеше под мустак заради разминаванията на точки с шарки. Жена му се възползва, купи нови пердета и още по- нови шалтета- снахата вечно се мусеше и демонстративно се чешеше на вълненото, изрови чанта за три лева и една прозрачна нощница за "подклаждане на огъня", която побърза да мушне на скрито в дълбоката пазва. Кога напълниха коша на мотора, Живка уви ръце около земното кълбо на мъжа си с нокти забити в амазонската джунгла и азиатските масиви, и добре че го стори, щото Жечко като истински рокер със скиорски очила, но с дънково яке, рязко тресна педала. Моторът първо пръцна, после отнесе облака газове извън затънтения миньорски град. Авокадчaни сложиха капак на приготовленията за специалните гости  с новогодишните лампички, стотици метра китайско качество, опънати между дърветата и включени към акумулатора на ЗИЛ-а. От странство се прибираше сина на поп Витан, продякон Вергилий, или единственият българин записал тридесет секунди на леда в мач от финалната серия за купа "Стенли". Вергилий водеше и съпругата си, канадски хокеист като него.
Около масите вече се чуваше "пляс", пляс" и за мухите прекрасната наслада от съчетание на плодове с американски джаз изчезна.
- Благо, Помниш ли го Вергилий кво келеме беше? Излових го, зяпаше жената в лятната баня, да знаеш какъв му извъртях!
- Ма той с Ферарито ли ще дойде?! А ти сещаш ли се що за играч беше Кемпес? Никога не съм гледал хокей...
- Много си тъп, Благо, как се качва Фери на самолет??..., После пък, с малкия опитаха "пияните" ни дини.., пак го ошамарих..
Хризантем боцна праскова, двамата завършваха софрата, затова първи отразиха фаровете и муцуната на джипа във височината. Цялата маса вкупом се изправи. Уредбата млъкна. Колата бибипна, внимателно застана точно между двете редици, Вергилий слезе и бързешката отвори другата врата.
- Брях, ама тя по- черна от Ваню Цигането?!- Хризантем гаврътна ракията и заръкопляска с останалите. Жабите от дола не спираха с крякането.

Параграф 23

Малката банка (тази, с кръв) влетя в Голямата банка.
- Нужно е финансиране за неотложна операция!
- Невъзможно, Мозъкът, директор "Спешни кредити", е болен.
- Парите са тъкмо за неговата операция! Няма ли поне един друг начин, за да ги получа?!
- Невъзможно, Мозъкът, директор "Спешни кредити", е болен.
- Но без операция, Мозъкът няма шанс, и Голямата Банка със сигурност ще фалира!! Потърсете разумно решение, моля!
- Невъзможно, Мозъкът, директор "Спешни кредити",  е болен.
Служителят- автомат отговаряше с постоянна, лаконична усмивка.
Малката банка (онази, със съсухрената кръв) излезе от Голямата банка с приведена глава и в бавни стъпки стигна до кебапчийницата, нареди се за тройка с две филии, изяде ги в парка, за да стигне накрая до двадесет и третия етаж на панелката и малко след средата на първата бира да заспи.