Показват се публикациите с етикет чистота. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет чистота. Показване на всички публикации

вторник, 24 ноември 2015 г.

Галактическа фирма за почистване „Хитлер“



“Парен (..) каша.." Парен чук? Парен локомотив!?. Въображението ми ги каканижи едни. Пускам му трохички,  а то, нали ми е карначето (канарчето), клъвва.. На вратата обаче се чука. Нямам звънец, шпионка, желание за .. Отварям и първата мисъл, която изплува е „размислих, защо по-дяволите отворих?!“.
- Здравей, мистер Ангелов Галактическа фирма за почистване "Хитлер" сме Чистим от килима, до планетите Аз, Кла Ус, представител-свойски за Ваш планетарен район, Ви приветствувам
Те и думите му също, но за тях подир. Защото нещото, която ми бе подадено и което поех здраво, по инерция, буквално ме сащисва. Аристократична ръка, но сякаш лишена от принадлежност към физичните закони.. плува?!?, или се носи??, рее се!!? Къде е отношението към гравитацията.? Кла Ус се усмихва под ситен мустак; „Кучи син, явно четеш мисли, а?“.. Под рамката на касата виси той- рус младеж, в тъмносин костюм, светло синя пътна чанта, синьозелена вратовръзка на зелени, разнополови балони и познайте- с едно синьо и едно зелено око е. Нашарената ми от комшийските бойскаути като точките на Хърст врата го зяпа в нелепа обикновеност.
- Вероятно имате грешка, мистер... Кла Ус бяхте, нали?
- Аз никога не грешим, мистер Ангелов Ни-ко-га Идваме, чистим и проблем няма го
Не бе до грешките. Нито в словореда. В казуването му липсваше мелодията. Екзакли! Когато думите се изричат от компютър, роботи, или от веселият тостер в кухнята ни в тях има нещо благо, металическо, живо. А думите на Кла Ус звучат без звук. Неземно.
- Заповядайте вътре, мистер Кла Ус!
Не вярвам, че го изричам. В отворената баня четката ми за зъби се изсулва, сама, без причина, специална възможност, или потребност. От чашата директно се цопва в тоалетната чиния. Самоубийствен акт?! Пастата за зъби припадна. Знам.
- Чай, кафе.., ммм алкохол?! Кла Ус кръстосва обутите в сивосини ботуши крака- седи на дивана. „Гей- фашист ли си бе!?“ Още преди следващия момент леденият прилив на вселенската омраза ме облива:
- Чаша мляко Студено Чисто От вратата в хладилника Благодаря Ви, мистер Ангелов
"Парен чук", ще да е изразът! Чаша. Млякото?! Отварям бутилка кътана украинска водка, сипвам си, но за начално ускорение надигам шишето и се връщам в дневната.
- Готвя младо свинско в гювеч. С патладжан, чушки тиквички, картофи, чесън.. Да ви сипя?- землянското гостоприемство в действие.
- Мистер Ангелов, благодаря Ви Веган сме.. Арабелите, важно е
- Моля?! Арабели...оф, да!
- Арабели. мистер Ангелов Вие казвате Да почисти ли ние
Гора. Крачим между дърветата със съзнанието. Малка полянка. Цветя. Късни ягоди. Късаме, хапваме и... Пуф-Паф. Парният локомотив ще мине през нас. Няма свиркане. Без релси.
Чашата ми е празна. Неговата- до половина пълна. Вадя тапата на водката
- Те как, а...?
- Чистим, мистер Ангелов И проблем няма го
Другата гора. Бъдещето. Наполовина празна. Липсват от животинките. Въображението ми тъжно обхожда. Чист. Обикновен. Земен хуманизъм. Студен гняв. Ръката се надига, но не от "зиг хайл", а до "мадър факЪм, копеле". Обаче разумът- подозирам го те в таен съюз с гравитацията с посредник Буда, или Мохамед- дръпва конците на лицето и то се разтяга в блага усмивка.
- Още мляко?
- Не, мистер Ангелов Мерси Арабали Да Не
- Кла Ус, знаете отговора.
- Вие знаете Мистер Ангелов Ние чисти
Прахосмукачката спира да вие. Писането на глупостите прекъсва. Ухае вкусно. Сядаме. Само боси. Засега де. Ще хапем. Пийваме домашно вино и пилеем трохи по земята. Кво като е чистено, а? Навън, чисто хладно от вятъра. Преди дъжда. Поглеждам я. Гледа ме. Виждаме се. Мръсните чиния летят, летят и падат. В мивката. Къде другаде. Мислим ли си за едно? Готови за „терористичния акт“сме ли! Да се взривим. От смях и...
- Ти знаеш. Нали?