нонсенс с метла

Сънувах странен сън. Не страшен. „ Шшшшшт” бе рядко слушана мелодия между касетки с детски приказки. В съня съм микрофон на стойка. Развил съм кафата си и вливам директно водка вместо вода. Така мисля да добия способ и звук. Коктейл „кафка”. Сянката на ръка включва кабела. Следва шум от прекъсващ, стържещ трион. Нищо не си разбирам. Публиката естествено отлита на ята от сцената. Мъглите в униформи на сезонни работници се грижат за опразнените редове.

Сънят, малък облак, който се измъква се и цопва в празен буркан от мед. Той  и смъртта нямат право на зимен сън, или на друг тип платен отпуск. Сега само за кратко- в ароматен релакс. Кабелът е кожата на тънка змия, която се е отделила съзнателно. Тя се промушва в невидима за мен дупка в стената и пълзи към време пълно с кожени колани. Любов, какво да се прави. Стойката танцува танго, на празна сцена, със сянка на звезда по избор. Затварям очи. Събуждам се..

- Вие сте пиян!
- Не пия. Моля, направете ми чай.

Главата ме боли. Тихо, тъпо и упорито. Отварата не помага. Провал за поредната сцена от спектакъл, който се предполага единствено да режисирам. Седнал съм на земята, до стол, по турски. Столът, и той седи, незапалил лула. Приближава момиче, пораснало дете, с най- прекрасната усмивка на света.

- Като по-малка бях в дом. Там, дори мечтите ми бяха мълчаливи.
- Никога не съм бил в толкова тих дом..

Отварям очите. Някой се е изправил преди секунда. Столът се клати. Излязъл е навън. Оглеждам се за вещица с метла.

малка политологика

Политиците копнеят да яхнат тълпата. По подобие на дядовците и бабите си от време оно, които са се возили на магарета и магарици по градския калдаръмец. Само им напомням. Днес, когато хуманността е в червената книга, а повечето кучета се разхождат по улиците, най- добрите приятели на децата са умните електронни устройства. И всеки „лош герой” е на прицел като удобната мишена. Възпитаното насилие ще порасте до нов вид ламя и със сигурност ще се опита да изяде главите на възпитателите си.

При медиите, времената на промени и революции отварят манната небесна. Рекламодателите дават мило, драго, и дупетата дори само и само, за да се случат в нажежените като котлони ефири, или в парещите като горещи мекици вестници. Народът е толкова лаком и объркан, че поглъща всичко това, без много да му мисли. Социолози и политолози стават милионери от поръчките. Милионерите умножават печалбите си, търгувайки влияние и страховете на хората.

Вдъхновителите на процесите не са техни водачи. Водачите имат цели, предимно политически, и визия как да манипулират масите в тази насока. Случващото се под кръглата маса е с пъти повече от това, което се вижда отгоре и. За истинска, реална промяна са нужни открити пространства, поляни, слънце и чисти потоци, а не маси с дълги до пода покривки, завеси, блясък от светкавици и стъклени бутилки с минерални води. Политическата мъгла в миг се превръща в райски газ. После става късно.   

избори

Дърветата спечелиха пролетните избори с чисто нови, при това естествени, зелени бюлетини и веднага премахнаха паричните полета и складовете по тяхното съхранение и множене. После разчистиха градовете от високи сгради и така повдигнаха на пръсти схлупените човеци. Дърветата бяха обещали платформа на чистия въздух и безброй много водни инициативи. Започнаха на същия ден и нещастните хора, включили се доброволно, веднага засияха от щастие. Усмивката се превърна в единствената истинска валутна единица. Несравнима с другите.

робот

Танцуващият робот, направен от стари, рибешки консервни кутии, изпразнени от съдържание в онова далечно, човешко присъствие, отвори изровената измежду боклуците бутилка с вода и жадно отпи. Металното сърце се развълнува. На астероида се чу забравена мелодия.

кратки

старият електронен часовник се влюби. в електронна цигара. пропуши и проговори мандарин

обява : „търся спешно помощна тетрадка на триъгълничета и сърчица, за четвърти клас”

изневярата изневери на себе си и изнерви желанието. жената бързо се облече

„предвидим си”. затваря всяко кранче на думите

след витоша

Лавата, подгонила вятъра по склона, повличаше примирените дървета, ведно със заспалия сняг. Адът пазаруваше безпощадно,  утолявайки насъбрания, многоогнен глад. Планината се бе пробудила неочаквано през нощта след хилядолетно мълчание. Тя сънуваше другояче, не знаеше и не можеше да покаже видимите признаци на боледуващ. Човешкият род бе млад и непознат. Затова и не скръцна със зъби. Не прокашля издайнически. Животните обаче, предупредени от вътрешните инстинкти, бяха усетили и пропищели от ужас часове преди това. Те летяха, пълзяха, подскачаха,  дори се търкаляха надолу, когато тътенът ги обгърна в ниското, поваляйки някои, изпреварвайки всички и шамаросвайки цялата природа. После земята пое вината и понесе вибрациите. Вълната заплашителен звук изпълни пространството и на секундата оцвети града в страх.

Сутринта, снегът, преминал през дъжд, бе внесъл очакваната невинност към некрасивите очертания. Сгушените зимни гъби, бездомните кучета, тихо изпълниха нетрайно чистото пространство между блоковете. Пушеците мързеливо катереха небето, а няколкото шейни, дърпани от майки с шалове, се плъзгаха бавно по тротоара. В неделите, кой ли бързаше? Возещите се деца, също сгушени на невинни топки, сънуваха будни вкуса на топлите гевреци и банички и предчуввстваха горещите пързалки. Будката бе събудена обичайно от чичото с ушанка на главата , който пусна старото радио провесено над вестниците и по навик хвърли от стария хляб на кучетата.

Отпечатъците в двете посоки замръзнаха след отдалечаващите се мъж и жена. Двамата нямаше как да знаят, но това всъщност бе последната им среща. Подразнени от музиката, която персонала не пожела да промени, или поне да намали, те изгълтаха инак нелошото кафе, не простиха на създалата се ситуация, обсъдиха набързо и личните си търсения, и се прегърнаха приятелски на излизане с ръкавици на ръцете. Без да се целунат.