сини ангели

              
Сините ангели летят скупчени и по един
Правят фигури на границата на нормалността
На предела от физични правила и закони
Облаците ръкопляскат гръмоотвержено
Слънцето снима на кратки промеждутъци
Дъгата ги преследва за автограф.
Дъждът обстрелва с кратки целувки.

На плажа
огромна тълпа
гледа шоуто
повярвала в боговете
вярваща в силата
прекланяща се пред могъществото.
Цъкат.
Рупат.
Мляскат.
Викат.
Щракат.
Подскачат.

ангелите отлитат
хората плъзват
остават
пясък
вятър
вълни
и усмихнати делфини.

прррр

обентована земя
сбираща
сбирщайн
пълни щайги
съдрани гащи
модерни усмивки
отворени умове
разтворени шепи
радостни сълзи
канални потоци
на прииждащи
по терминали
през тунели
в багажници
между кактуси и огради
като вода
тор
за царевичака
за огромните мамули
от мечтаната земя
в големите камиони
храна
за говеда
за прасета
за риби
за хора
гладномучащиобекти

еволюция на гъзове
дееволюция на свободни
дишащи идеи

реалността
клетка
изпълнена с весели
вечно гладни канарчета
цвъртящи
пърхащи
дресирани от банки
въоръжени с карти
за царевични зрънца
и мамалигови къщурки
и прашливи представления
и пуканкови филми
и попкорнова музика
шоуутрота
нощулявки
всекидневки
промивки за клетката
и сладоледените мозъци
кап
капещо
съзнание
пак там
около курника

ще разхвърлим света
защото разхвърляме домовоте
защото разхвърляме магазините
защото сме разхвърляни
зашото сме изхвърлячи
зашото сме веселяци
защото сме бачкатори
защото сме боклуци
защото сме усмихнати боклуци
защото сме усмихнати лицемерни боклуци

ще оправим света
ремонтираме надеждата
винаги
при нужда
малка
и голяма нужда
с големия ключ
за голямото таковане
пръцц

самолетни дневници

                                
„Псссъъъъ”. Отварям хладната кутия с лекота. Пенливата течност изпълва до половина пластмасова чаша поставена върху сребриста, спускащо-прибираща се прилежна поставка. Вдигам чашата. Пия жадно, на ситни глътки, но без порив като към нещо обичано. Не търся отражение- собствено и минало. Не виждам огледалото, а само променящ се в движението по пътя нагоре полупълен светлинен цилиндър. В съшият момент, в мислите ми и като усещане, е познатия и желан вкус на голо тяло в гореща юлска нощ примесен със стръпка .
Отпивам от миналото.
Не обичам бира.
Хлад, направо си  е студено в жужащия, летящ метален кошер. Дали някой, някаква тъмна сила не би могла да разопакова самолета и освободи невинните мехурчета живот? Тогава със сигурност ще се чуе съшия, или подобен звук на отлитащи в небитието мисли и въздишки. Псссъъъ-то на спуканите спасителни тела. Виждам остатъците на пяна след вълната в онова несъществуващо в настоящето море- пътуващо, очакващо, бушуващо и тъжно. Виждам облаците.
Милостивият пристан.
Остров за души.
Пътувам инкогнито от себе си. Само тяло и опаковани нужди. Сърцето и душата са изоставени. Вероятно денем скитат из треволяка и прахоляка- встрани от шумните пътеки, а нощем се шмугват в някоя хралупа, или дупка и слушат интересни истории и приказки разказвани на хлапетии от възрастни бухали, катеричоци и лисугери.
„Пссссссъъъ..”
„Кой си ти?”
„По- тихо, не е нужно да говориш даже. Аз съм самолетният двигател. На работа съм.”
„И какво искаш от мен?”
„Можем да си поговорим за облаците и птиците. Разбрах, че се интересуваш от тях.”
„Чудничко си информиран. Да си знаеш, ама тази телепатия малко дразни. Искаш ли малко бира от моята?”
„Благодаря, но не пия бира. Предпочитам усещането от топлия вятър, който ме кара да мечтая.”
Мотор-поет!? Затворил съм очи и е почти сигурно, че сънувам в будно състояние. Питам се как ли звучат думите на една осъзнала се машина, направена всъщност единствено и само за служене и ползване. Сърцата на притихналите самолети, рецитиращи небесни стихове в огромни хангари. Бих искал да видя и чуя.
- Паста, или пиле?
- ...и бира, ако обичате. Благодаря Ви!

плюнка в нощта

притиснах нощния глад с печено пиле и кола
от същото
семейството вечеряхме два-три часа по- рано 
традиционна салата
таратор с копър
и пиле
всичко купено от големия
огромен
всеимащ магазин в нашия квартал
покрайнините на столицата
сеещ ароматна смесица  на постоянна
ненужно случваща се самота
бездушие
последни капки от разхвърляни празни бутилки
кучешки екстраменти
сълзи
кърма
бензин
сперма
изгонен цигарен дим
и печени пилета
но не домашни
в никакъв случай
не приготвени свободни диво растящи кокошки
а напъхани бройлери
отглеждани в предверията на огромна ненаситна паст
зейналата еволюционна машина
рисуваща и смилаща жилища
квартали
градове
вселени
мечти
и мечета
с лекотата на флуомастрена детска рисунка
в обратен знак и сила
рисунка стъпкана
паднала в прахоляка
милата
след калта и звуците от капките
след радостната милост на дъгата
след уморената усмивка на слънце
търсено доскоро
мразено лятото
липсващо зимата
за хора в крайни квартали
и човеци от центъра
и цигани от гета
и избрани в луксозни палати
и правилни писатели
и велики спортисти
и политици
и селяци с костюми на цената на наем
обитаващи своите малки и големи гробници
до земетръсен миг
или случаен взрив на бомба
или на газова бутилка
или на сърце и мозък
живеейки по природна милост
физична благодат
пророчески сън всред лъч
богомечът
пробождащ всеки един следващ ден от небходимото бъдеще
посичащ задължителното минало
превръщаш забързаните крачки
мотриси
таксита
велосипеди
автобуси
коли
от хаоса на сега
или никога с теб
в различни скорости към неизбежната смърт
смъртта
онази дивна красавица
приготвяща черешово сладко и домашен хляб от лимец за закуска
за тези
които ще нарежат
накълцат
изядат пържената слава на плъхестите дни
за онези
славни елитарейци с пера
които рисуват нашето време
за тези
които ще се помолят всичко да свърши
за тези виещи от болка
смалени до болка вълци
заразени с чумите на стадото вълци
броящи стъпките в детската игра
една овца
две мисисипи
три топящи се шоколадови бонбона
пет стола в ламаринена кръчма
с четири тъмни котки върху им
зяпащи луната с незнамколко си прилепа
в безсънната нощ
кряскащата нощ
стряскащи часове
в които трябва да затворим очи
прозорци
дупета
хладилници
вагини
за да не пуснем случайно свободата в нас
под шептящия напев
наскърцващия контрол на съзнанието
пазещ целостта от заслужено изгубване
и погубването от смисъл.

пясъчни кучета

пясъчни кучета в нощта
ровят детска
мини пустиня
сред оазисен град
празен
надушват следите
на оглозгано слънце
на нахапана от страст луна
на паднали звезди
търсещи близост
над тях
провесена светлина
с изпрана до синьо
тъмно
драконово синьо
шумотевица
прищипан ден
съхнеща карнавална суета
заспиващи силуети на пищялки
заспали тенекиени барабани
порастнал барабанист
сънуващ
дюни
мотор
самолет
рисунка

смешни кучета
с клоунски шапки
главанаци
някакви си
бъдещи