стих, докосване, откровение, мълчание

Свят човек

Един свят, но беден човек вървял по пътя си когато не щеш ли, от нищото, пред него изникнал добре сложен, млад мъж. Светецът спрял и погледнал право в очите му- сякаш прониквал в дълбокото и внезапно, без предупреждение, ударил силен шамар на непознатия. Удареният, наместо да отвърне, извадил портфейл от джоба си и подал на бедняка петдесет лева.
- Защо ми даваш тия пари? Нали те зашлевих!?- учудил се светецът.
- А ти, защо ме удари?
- Видях тъгата в теб и реших да действам с риск да пострадам- светецът с огромната усмивка докоснал яките мишци. Знаех, че по този начин ще се раздвижиш и съвземеш. Затова си позволих да те ударя.
- Благодаря ти. Бях щастливец. Сега съм тъжен. Тъгата е мост към новото ми щастие. Парите не обичат, но и те имат нужди. Вземи ги. Виждам те-  беден си, купи си нещо, нахрани се. Всеки от нас намира в другите не онова, което търси, а това, което носи в себе си. Нали и пътищата са различни?

- ОК!-  кимнал светецът. Целунал ръката на младежа и продължил по пътя, който го отвел до първата закусвалня.

Голото рамо

Голото женско рамо издължено в слаба ръка- вечно бягащ от очите водопад- е любим мой ъгъл за всяка една стая и при всяко настроение. Гравитацията отстъпва на бързия поглед. Устните помитат невинността. Пръстите копнеят подобна архитектура. Голото рамо е върхът, която не аз покорява. Планината би изкачила за мен в стих, докосване, откровение, мълчание.




Черно-бяло

Щом черна котка мине път на черна котка- полярна е нощта, мечките са страшно бели и водопадите отлитат. Телефон зъзне сам в пустинята с огромните пясъчни дюни. Светецът празнува, допивайки втората малка боза. Стих, докосване, откровение, мълчание ще получат покана за рождения ден на момичето с голото рамо.

синьо сърце

синьо сърце

сърцето ми е синьо
пристан за вълните
на всяко бурно море

някой измислил самотата
за да не остава сам
в безкрайното повторение
на човешки същности

въглеводородна лъжа
благоверна стомана
стомна вода
с капките (истина)
счупеното поправимо

малката японка

отплува малкото кану
къде пътуват белите облаци
белите пеперуди и
белите цветове?
реката не казва
вишната нарисува плодове
с вкуса на раздяла
пролетта е тази
която развърза лодката
 

празнична трапеза

храним свободата
с герои-
да ни е сладко

снимано от пролетта

слънце в локва

чер път след хижата-
река на стъпки
в локва
хладна кал
от вятъра треперещото
зрънце
изплувалата
пролетна /печал/ радост

****

Смъртта е мъртво коте
в скута на тишината.
Твоята копнее паничка топло
мляко.

А. Р/ М. А

****

Тя

Бих била ваш затворник
И роб на желанието си да разбирам ще съм
но избягам ли в забравата на Знанието-
Вече знам

****

Глухарче

Политат ноти
В поля на парашути-
Жълто
Цветове
Композирани от капки
Дъгата- ветрове
Мечти не слепи
За дъжда

****

  

06. 04

сякаш
зимата ме върна
в старото палто

****

Езическо

Хвърлям думи по
Спасителя на кръста
Ръжта се кланя

**** 

Уше си

Вади сити

Угар

Везни и щипка

Пътен том 

А.Р

калдаръмища

път

някой път
между дивните морета
на протрити седалки
в автобуса
който ще мирише на газ
път през пустиня
покрил гърбовете на кобри
време за скрити цигари

за откритите карти

за чаша кафе със сметана 

на пясъчната буря без време
прекосяваща двугърба смеха
път на космичното утре
космонавта обвит в асансьор
и ръка с мандарина в саксия
измила краката на утрото
на зъбите думите
трила
път през тераси
дворове
през камини

камиони
опашки на кучета
таралежи и танкове
друг път ще се случи
точно сега никнат промените
които път са и поляна 

с цветя

кал

обичам да се калям
не, не хвърлям по теб
сигурно и те са карма
калните пътища

из

в
ода




разполовен

аз съм полетът
маракеш- глазгоу
хартия самолет
по вятъра

берлин разхожда
стената-
междуточие
изток... запад

грим от листа
кацнахме без суета
сезон
преди мъглите

театри без дупки

улици без дупки
дупки без зайци
зайци без уши
уши без очи
очи без хора
хора без улици
улици без театри

три прости филии-
с масло, чубрица и сол
лежат си на масата
но не са принцеси
вкусни са

получих картичка от бъдещето
с море, те всички са морски
в нея пише "не очаквай"
хвърлям я при другите
които обясняват за плажа
за вълните, купона и времето

една птица, черно и бяло, опита кацане на
моята тераса, но срещна в преграда
остъкления ум
и отлетя

глупости

стрих еверест до хумус
за огромната, колкото африка маслинова градина
поднесох мартинито със съвършената маслина в чаша лунен кристал
гледаше ме смешно
"сега какво?"
"глупости, не пия мартини"




хляб и зрелища

аз съм българче обичам
бокс от сутринта да сричам
по обяд съм шахматист велик
през останалото време-
репи сеем, копам ечемик




броене за сън и против уроки

едно стадо
две стадо
триста до
четири стадо
пет стадо
шеста до

амплитуди

откъснато цвете-
вече е наше дете
изгубило пъпната връв
със земята

в тъмнината
навън е вътре
вдишай утрото

два моста
между тях река

търся себе си
по дърво, вестник и камък
и жаба да съм
бих се целунал

няколко стръка
в черно-бяла ръка
тихо шумят

квадратна пустиня или
лабиринт на мечтите-
следващата стъпка
на кръглоликото море

кратък термометър

емпатия
апатия
ампутация
репутация




никой не прибира море
в кибритена кутия-
така си мислеха и клечките
и свещите




порастваш в свят
който расте чрез теб
излез от него
виж себе си
лесно е




матрьошка

кутийка за бижута
в шкафа за дрехи
в нашата стая
в празната къща
чужд град
пълна със спомени-
зимни, студени
мушици

като бързите капки
вече сме локви
преди да съжалим
преди калта