(от)пътуване

вървях

дордето стигат релси
асфалт и денят утъпква-
там спрях
отвъд, в обич спят мечти
прегърнах силно обичта
с всяка от мечтите се сбогувах- 
трудно е, но гордо..
защо по дяволите е това?!
и как пътя да обикна?
а после при кого? сам отново!?
мечтите, обичта..
дали при мене ще се върнат?

____

кръгове

замерям реката с "жабки"
на дъното
моите мисли в японска градина
подрежда водата

____

ОБ..

Влажни нощни брегове.
Дълбоките очи- утроба-
не ще пресъхнат.
С изгрева телата плуват в топлина.
Омара от уморите
защото водопадаме по пътя.
Реки обречени в Море
..изрИЧАМЕ.
Амур.

____

На Мони

Бебешкото- мириса на рай.
Положила глава на рамото ми
ти спиш. Сънуваме ангели.

____

да слушаш тишина в тишината
да виждаш мрака на нощта
да си прашинката за прахоляка
болката да бъдеш- "ти" и обичта

____

уморените влакове-
"не ни убивайте, моля"
нали прибираме релсите
в нашите джобове
без самотата след вас

жега

Техникът, който основно го отнасяше при проблеми с лятото, тотално обърка пропорциите на топлия и на студения въздух- знаеше го, но бе безсилен, затова късите хладни периоди оставаха под клапите. За природните грешки, или несъобразителността на климата винаги се намираше отлично човешко обяснение. Имаше си подобно и в случая.

Север Каратехник живееше отвъд Специалността с многобройната си челяд- деветте хармоники- два пъти близнаци, пет момичета и четири момчета, и с дребната си, някои приятели доволно протриваха зеници- „златното облаче“, жена. Че Суша Каратехник бе облак- спор нямаше, защото плачеше с повод и без празници, с настроение и толкова безизразно, често, честно и интензивно и семейството дори не помирисваше проблема с водата. Най- малките останаха единствените ползващи водни оръжия в околията и не спираха да дразнят другите деца. Поливана на секундата, градинката на къдравите виолетови краставички и шумните репички никога не се оплакваше. Излишъка пазаряха за космическите бани. Живееха в „Хармония!“; така Север, по настояване на Суша, бе преименувал имението- преди сватбата бе „Радост“. Но идилията се превръщаше в бурена за плодородната душа на техника- той бе Специалист, а обитаваха Отвъдното и мислите, замразили дните и вкоченили дори съня в долните му измерения, напразно правеха опити да се свържат към тези на общността. Когато Север все пак се престраши и сподели виждането си за приобщаване към Гнездото- луксозният район в Специалността, зад къщата вече имаха езеро. Рибките Юнг долетяха мигновено. Метамистичното надделя за пореден път..
- Тати, тати, колелото се сцупи- детското цвърчене, по- досадно от ятата рибки, чукна Север и техникът се закле в свети Луминисцент, че освен колелото ще разреши проблемите с клапите, че ще размрази ада и ще купи буболечката, за която Суша бе изплакала цяла река.

Петъкът дръпна ръчната, а Б. Б смъкна шалтера на жегата, защото приближаваше неделя и мачлето с приятели. В Бояна от срядата мъкнеха туби и влачеха водоноските- нямаше вода- безуспешно се търсеше реална повреда. Север потърси и намери логиката за настъпилото захладняване без личната му намеса. Буболечката- великан бе на път да предизвика Вселенски потоп, само защото опасе краставичките и вгорчи прясната салата. А деца през три парсека, набарали някакъв водопровод, се събираха, пълнеха оръжията и играеха на „ Да напръскаме Слънцето“.

стРихНИН

стигаш бързо преди-
няколко стъпки назад
но птиците спят

_____

ИЗ-ТОКът - подарен от ЮнГ
С-Е-ВЕРно - ЗА-ПопАДение
На чие сърце компасът луд
Истината свята да покаже?

_____

изправени от стъпките ни планините
върховете горди? те пък са мечти

оглеждай се в другия когато си високо
и отвъд ще видиш, щом утро заблести

_____

Път и Човек

Човекът е Човека
Биде ли сам Път
Всеки път човешки!
Е Пътят на Човека

______

 

ах, пръдня голяма- стих е
миризлив, звънлив и ясен
обичайно- компота с боб-
храна за дървен философ
поет в талант и н`къв сноб

______

аз съм река от съмнения
която се влива
в нас
море без брегове ли си
ти?

_____

пътувам в сянката на облак-
спря и ме понесе
до бурята съм седнал
и тя мълчи
зная
ще валим

_____

ти си моята планета
която заедно заченахме
почисти слънцето
измий облаците
ела
с всяка стъпка
подобно на откровение
рисуваме пейзажа и
думите са климата

______

 Черно- бял фотос

- Виж черното море-
сега е бяло!
- От шума на детския пясък?
- Да! А помниш ли този огромен
летен арбуз?
- Ти, ти помниш ли..
Тогава в себе си носеше тихия
слънчев проблясък!

_____


затради относителността
черната дупка е
нещастна звезда
а таралеж в самогуш
сънува щастието

Начало на формуляра

Край на формуляра

ботев на плажа

 

                                             „Всяка дума има последствия.
                                              Всяко мълчание- също.“,
                                              Жан – Пол Сартр

Като неделима част от семейната история, да уточним- предубедената, и аз налазих гръцкото. Никога преди не бях слизал при комшиите. Братото когато ходи там с кола, фрейндс§шопинг теръпи= счупено панорамно стъкло. А дядо година и кусур бил запасняк някъде по Беломорието преди Голямата война. Читав се върнал. Още от споменика- около Кавала бил служил- тогава българска територия.., търся почивка в света. Днес политиката и битките ще ме вълнуват до съня- планински полъх-  джаз- вариация на „Тих, бял Дунав“ от недалечно Банско, и чрез прибоя на Бяло море.

Плажът е огромен, но стои полупразен за разгар на сезона. Винаги ли е така? С шапка съм, сгънах стар френски вестник. Не търся шезлонги, чудя се само къде да захвърля кърпата. Пакетчетата солети са навик, чешмяната вода- литър и половина и малката книжка са налице; Рембо-то купихме на добра цена от антикваря около градинката зад театъра в центъра на Варна. „Купихме“, защото мълчанието тогава бе звън… Обаче гръцкото слънце как припича, малей!, мисълта спира да вирее. Ето защо гърците не са революционерите. Хелиос, носиш вината!! Движението ми спира да диша на крачки от вълните. Опъвам снага в поза покойник и разтварям четивото като за предсън. Мислите ли- не се бавят, припкат групаж след припека. Естуар с морето са вече. Ято от полета ..

Наборът Леонардо, същият, от „Плажът“, бе Рембо във филма, в който Валери изнесе цялото битие- платил е цената „омагьосване“. Интересна история. Има си и своето нелогично продължение: Защото как символист се преражда приживе в търговец? Жив ли умира? Отговорът на въпроса може да чертаят гларусите, които навлизат стотици километра в страната. Глад ли е? Глад за какво? Рупам и чета: „Любов… няма такова нещо. Това, което събира семействата, е глупост, егоизъм или страх. Но не и любов. Тя не съществува. Има интерес, привързаност, базирана на личностна печалба, самодоволство. Но не и любов..“

Не го и чувам. Виждам плисъка на пръските след „ чиляка в скок“ и гневно плюя песъчинките вдигнати от петите върху лицето ми. Брадатият изплувал двете дължини с олимпийско темпо за зъркелите ми излиза, връща се.. Ще се курдисаш баш до мен ли, о`наглий?! О да, с кеф, направо връз ситния пясък?! Бахму, не само!! Дръпна нахално книгата и без съмнение- зачел и той горното слово- гръмко обявява:

- Добър ще да е, признание! Но виж, аз сериозно вярвам в любовта! Онуй – „че после отечеството….“  Горделиво мое слово… Виждал си светулки, нали? Събирах летата в Балкана по шепи. Я веднагиз да хлопнем очи и хоппа, светлината литва другаде! Какво е Родината без искрите от домашното огнище, мосю? Без усмивката на любимата? Ще извиниш детското невъздържание, ама не бях потапял ума в морето цял живот.., та да се запознаем, Ботьов ми казват. Христо Ботьов Петков- мечтателят, с бедната поезия на сърцето и луда кратуна- мъжът се покланя, но изскубнал снопа солети от ръката, скача и чезне преди думите ми да допрат времето. Експресионизъм? Магията?

Опитвам черно-белите вълните заради емоциите. Потърсих от водата есенция хладина. „Топла си за моя вкус!“ Надявам се на вечерта.

Но кой беше брадатият? С Ботев ли всъщност се опитах да разговарям? „Мъж, с цял чер бански, от нищото намина, и сянката му по-бледа, пак натам, в себе си отмина.“ Залезът сваля дрехите си. Пътуваш ли някъде? Гледам ги/ви въпросително? Той и тя повдигат рамене. Мълчиш ли? Мълчат- общ мълчалив отговор. Да дочакам светулките на плажа? Но те на почит ли са в тази Гърция? За „Древната“ имам свой, особен прочит.. Вълните пишат стихове по плажа.

                                           

математика на щастието

                                                 "Щастието е относително,
                                                  а черната дупка- нещастна
                                                  ... или щастливата звезда."




Синята къща

Бялата къща внезапно се сети, че от доста време не бе ходила на гости на Зелената къща. Пушеше все по-малко, затова набързо изми зъби, напудри стаите, стегна трите кожени куфара и излезе. Пътищата на къщите се пресичат, но не толкова често, колкото примерно се сблъсъците между хартиените самолетчета, или на жълтите патета във ваните. Виолетовата къща тръгваше към морето, когато при ъгъла на следващата улица за малко да пропусне случайността. Двете къщи размениха шапките си според обичая и учтиво побързаха да омесят клюки и продукти. Така, от Виолетовата къща, Бялата къща разбра, че Зелената къща вероятно вече е във Филипините, за да учи филипински, да покара слънчев мотопед и да изпробва новия вузувел. Размяна на продукти обаче не се случи, защото и двете имаха от турските червени капии, синьото сирене и гръцките арбузи- с тънки кори и малко семки. Къщите часове чоплиха слънчовка, смеейки се на съвпаденията. Мравките замитаха люспите.



1983

Винаги съм искал да бъда сред онези прослойка, която пренаписва историята за масите. Ето например: "През 1763, някой си Петър Павликянчето- водач на селските бунтове по нашите земи- казал, че приятелите му се броят на пръстите на трите му ръце." Макар всички да знаем, че в урановите поселища никога да не е имало бунтове, въстания, или подобни, то поредицата разкази за един, макар и измислен водач биха освежили, ще го нарека: „занемарения дух на миньорите“ и биха способствали за драстично увеличаване на добивите.



Уравнения

С баба Марийка решаваме сложно уравнение свързано с формулата за път, скорост и време. Баба е на 88 години, отиваме към фризьорския салон, който отстои на около 300 (триста) метра от входа на блока й, за да се подстриже и стане по-красива. В условието има стъпала от втория етаж- без асансьор, а допълнението е и жегата навън, действаща като постоянна сила. Според топологията, разтягането на фигура- в случая пътя- до друга, без нарушаване на целостта я запазва. За мен полученото измерение на асфалта като допирателна с реалността/ежедневието ми, вече е добило формата на ластика с приблизителна дължина 3 (три) километра. Баба Марийка обаче намира свои решения-  времето е като желе, или е в друго, подобно аморфно състояние. Разстоянието е много относително. Целта- винаги  мираж. По Джулая отново съм по пътя. Часът се поклаща след 22- тъмница, и с Ани без фенери пешеходстваме към Фичоза. На един завой пред нас се разминават два автомобила със запалени фарове. Моята приятелка казва: „Спри, виж това!“ Навежда се и вдига от земята банкнота от 5 (пет) лева. Седемгодишният Никола- детето на братовчеда, би отсякъл в случая, че кулата Пиза се накланя към Лас Вегас и че парите са нещото абсолютно важно и задължително. И би бил прав. Не само като решение на задача.