оскар

Бавноходът Оскар внимателно повдигна едно по едно четирите си десни, от общо осемте си изваяни от еволюцията, сякаш под лупа, нежно- мъхести крачета. Неочакваната проява на рояка светулки бе преобърнала мрачните представи на най- смешното малко мече за света и това го насочи по пътеката или естественото начало на тази история.

Статуетката се вписа в нормалния интериор на тъмната стая. Силната ръка с нервни остатъци лак по ноктите я бе стискала здраво, до кръвонасядане, преди накрая уморено да я положи между постоянните шишенца щастие и самотната четка. Скоро пръстите- средния ревниво пазеше светлата ивица- щяха да разклатят неколкократно чашата, за да се размият в нея всекидневието на ревящите от болка мисли ведно с бързо топящите се четири бучки лед. Лампата включи съзнанието:

- Поздравления, мамо!
- Лягай си, Оскар, моля те! Утре ще поговорим. Мама е  скапана.

Детето послушно прибра вълнението в стая пълна с играчки, прегърна мечето и главите се прилепиха към студения прозорец. Навън, в края на двора, до присаденото от гостуващия винаги за по- кратко от ден баща коледно дръвче, над заспалия клатещ се дневен стол, светулките танцуваха.

- Виждаш ли, мечо?! Част от звездите са избрали нашата градина за своя бал, защото мама вече е звезда. Сега татко ще се върне при нас с мама, и всичко пак ще е ок! Нали, приятелче!?