разходка, спомени, майски бръмбар и бележка под линията в един топъл априлски ден

даваш себе си?
раздаваш се на хората
не подарявай своя разум на света-
без ума си ще си обикновен луд
ще те прибират
ще ти обясняват..
колкото и да те е страх
колкото и да боли
извади топлото си сърце
начупи го
натроши го в трохите обич
както е правило детството за теб
прегладнели
чувствата не закъсняват
ще накацат
ще изкълват и последната капка кръв
заситени ще отлетят и
ти лудият 
ще си дал обичта си на другите

1.
пролетната врата- топлите дни
всяка възможност в крайността
дворните лалета на изпроводяк
са в по-ярко червено

разхождам ума си с каишка и
кучето на петна от съборена чаша
върти опашка за природата
разливаща се в божи негрешки
хората по алеите се навеждат
потупват дребния породист пес
галят го и питат за името му
аз учтиво отвръщам

след парка
в гората със свалена каишка
умът хуква да души сенките
освободено безумието ми
прониква в перленото топче
черен невръх на карфица-
главата на мравка
мравката под моста от пръсти
по-бърза от дъждовната сянка
влачи огромен мъртъв бръмбар
към мислещия мравуняк

подскачал в зелените години
захапал спомена от детството
умът се плъзва по цветовете и
дъгата го спуска в дома
през прозореца на очите ми
мравката ще продължи сама


2.
слънце на разходка по лицата
отворен прозорец
аз и брат ми по пода в хола
убиваме индианците
със стрелите на пластмасов
малък арбалет-
играчки купени от сбора на Горна
в неделния мартенски следобед
повечето възрастни дремят
училището също спи

ключът на входната вратата щраква
прибира се майка ни
от майка си на село
но всъщност от съседния град
ароматите на зюмбюли и лалета
я преварват без да се събуят
с братото много обичаме
палачинките със сладко и сирене
приготвени в Долна
от прекрасната дребна бабичка


3.
привързан с конец за крака
летя към слънцето
не съм икар
аз съм майския бръмбар
умът държи конеца в пръсти
___________


бележка под линия
линия, линията..
изниква ми сравнението за жица
в самотно очакване на прелетни птици
или по-скоро е линията
на нечия изопната кардиограма
между двата стълба- смърт и раждане
човекът (не нероден, или мъртъв)
балансира
като храни хищното сърце и
дава по-малко на годините
илюзията-
годините също са ненаситни
отгоре са чуждите думи
в смисъл, друг роман
да не забравяме и бележката-
потъващ кораб в спокойно море
без удавници и съкровища
кому е нужно?

                                                снимка: Петър Тасев- "Prong"

сладоледни топки

"Ум летува, ум зимува...", от Ум, белият делфин, или когато си в пагубното „изгубил и ума, и дума“, защото по дяволите и кои са дяволите, които се топят.

Бе краят на лятото, на плажа и на ледените топки. Топлийката Ума и Кабърката Дума обитаваха райберст айсберг* недалеч от старата Гума Богдана, която смяташе себе си за последния сред последователите на Пластелинко Попович; Попович бе дал началото на триизмерната- пластична философия. "Ребята, веднъж дори успях да изтрия самото Слънце, ех, беше на детска рисунка, но другарят Пластелинко, с който тогава деляхме цигарена кутия, помня, мъдро отбеляза: "Истината е гумата с двете меки остриета- бяло и червено".., а аз скромно се изчервих. Не ми забелязвайте сега, че съм поизбледняла, плийз! "
- Мамо, ти не търсеше ли кабърче?
- Търсех, но това при сладоледа във фризера ли се криеше? Вижда ми се леденясало?! Благодаря, съкровище!
Рибата С три очи не обичаше Северния ледовит океан и изобщо: тя ненавиждаше студа и студеното време!! Обаче веднъж бе тръгнала натам, към севера, подтикната от своята пралеля и праотец на всички акули- Рибата Кост от риба. Летяха с помощта на нейните букети, за да се снимат с жълтите мечки. По пътя се скараха концептуално, после като истински риби замълчаха и Рибата С три очи се гмурна в облаците за стоп. В дълбоката дълбочина скоро се разнесе слух, че Рибата Кост от риба е гушнала вековния букет при полет. Никоя риба, или рак не отрече, или не потвърди речено- стореното от вълните и повторено от теченията, защото рибите бяха забравили що е туй полет. Мидите от своя страна пият коктейлите си само с дълги сламки.
В сряда, Ума пусна пералнята, която падайки се превъртя в мустакато кубче на Рубик с кокер на златиста каишка под ръка. След изчезването на Дума- приятелката, духовната спътница и любовницата, почти безкрайната нощ, която двете толкова ненавиждаха и се виждаше прелестна. Едно жълто желирано мече и се предложи- приближи се, дори я заговори, но бе отсвирено-  с острото напред. Ума засънува, че е блестящо око в перото на паун преди да отлети. Глухата Гума Богдана, прекалила със замразени ягоди, получи хипер- двойна пневмония и се пречупи до Скука и Болка.
На рисунката, която висеше бодната с кабъра над детското легло, трите малки котета ближеха сладолед, котката дремеше до Слънцето, а четвъртото от котилото се измъкна изпод леглото и качи при детето, което точно в този момент завършваше „местенце“ ** и похапваше от мечетата.

*райберст айсберг, или накратко аз-бест- неприродна форма на постменталното строителство

** „местенце“- мястото където пресичат светофарите

разумдом

мравка- художник
рисуваща клони на дърво
тялото
и живота си
сочещи
кривите пътища
за небето

под звездите
безброй светлини

стени- принципи
покриви- вяра
комини- надежда
сърца изгарящи
мисли и страхове

мравката се прибира
в треволячеща къща