понеделник, 29 септември 2014 г.

ромча




зелената река

лай на птици
кучета с ангелски глас
даже рибите пеят
в тази зелена река



орех по орех
се свлича нощта
трополи от думите



Дон Хуан e името

"Роден?"
"не съм роден"
"Дали?!"
"дали съм бил какво?"
"Тогава си Миро!"
"позна, но викай ми Хуан,
коан е същността ми"





упущена река
мъглата бавно добива
формата на слънце





Ю. Кр.

Питам на ум старата дама,
ерудита:
"Дете, или книгите?"
Тъжна усмивка на френски,
нейният глас:
"Кой пита?"



по пътя на лятото

прилив и отлив-
криле
морето отлита на юг






София и София

сълзите на София
а уж дъждът временно спря
двете обичат всякакво време
диагнозата рак, знае града
„страх“ и дете под ръка
София плаче за нея







„кой не е бил мишка в нощта
на собствената си самота?“

тази нощ
"миша самота"
в театъра на котките




готов за победа
над всички страхове
„демоните свои“
изричаш го на глас
„вече съм надвил"





игри на есен

радостно зелено
пътната врата отваря
шмугват се червен и жълт
и играта се повтаря





приятелства

с диваните където спя
по цели нощи спорим
за техните стопани




ромча

чай от уют
ром и китара