Показват се публикациите с етикет изкуство. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет изкуство. Показване на всички публикации

вторник, 8 септември 2015 г.

бежанци




                     
Липсата й превъзхождаше красотата. Празнотата не го изпълваше за съществуване. Работата и ателието-дом- също.

Пресели се на острова след края. Тръгнала си бе прекалено лесно. Без сбогом. Не бе оставила и онова писмо, което той щеше да мести- от нейното нощно шкафче в палтото на студа, който държеше ръката му на погребението, от джоба при мислите- бе убеден: думите биха се плъзнали надолу, навътре, чак при сърцето увито в шала й и грижливо съхранявано в картонена кутия. Тръгнала си бе с всичките години щастие в стъпките на бавното хоро. Помнеше ли всъщност танците, близките, детството си? Студените змии танцуваха под напева на безкрайното мразовито утро. „Къде си скъпа? Защо не почака, както търпеливо се изчаквахме по летищата пътувайки винаги сами, винаги с различни полети, сякаш да надхитрим колебливата смърт изгубила своята монета?“

Изкуството го бе довело до острова на белите птици. Общият им рожден ден го забрави тук. 18 763 бяха на брой огромните бамбукови клетки с люлеещите се по вятъра ленени покривала- колкото дните им; подреди ги в спирала по целия остров. Птиците и хората свободно влизаха и излизаха. Времето обич, на онази луда любов, с липсващи задръжки и врати.. Купи къща, която тя би одобрила. Разопакова куфара си- бе избягал без багаж. Разхождаше се всеки ден, често обясняваше по нещо на хилядите бели птици и затова когато те просто изчезнаха- местните казваха, че това се бе случвало в миналото- глада, мощното течение, черните птици,  повторно онемя.

В края на лятото десетина уморени мъже и жени лежаха в една от клетките, а децата им гонеха по плажа черните птици. Художникът търсеше залеза и съвсем случайно видя мачтите на саморъчно изработения барк. Поздрави бежанците на френски, те кимнаха и той забърза към магазина. Купи храна, извади кутия от фризера- не бе вкусвал сладолед от години, обичаше го и детето в него му припомни. Помнеше и Балкана.

вторник, 26 май 2015 г.

за сянката на очертанието




Улицата ни е широка пет метра и четиридесет сантиметра. Следвам окомера в доверие на добрите си очи. Рядко ме подвеждат: „Пробваме да скочим, ниско е“, „Прасковите са узрели“, „Топката е вън. Печеля точката!“. Но колко е аут една топка, щом отпечатъкът върху шамота казва друго? Крак не съм си чупил де. Чукам на глава. А и праскови как са ми се прияли!?
Седя върху бордюра в очакване на партньора за тенис, който звънна, че ще закъснее. Зяпам очертанието върху асфалта; самоубийственият скок нахрани и днешната преса. Очертанието също ме изучава. Скоро се почва. „Всичко около мен имат сянка, защо и аз да нямам?“ Влизам в положението- помагам на очертанието като на възрастен човек, за да стане и прилепне към стената на блока. Поглеждаме и двамата надолу. С вярвата в какво? Сянка- нцъ. Очертанието се очертава умърлушено в първоначалното положение. Въздухът носи чудния мирис на топяща се смола и май поднася идеята. Връщам се при входа. Чак сега виждам лепнатата бележка за ремонт на покрива. Дебел възрастен ром, пушещ лула, ахъ да смачка дървеното трикрако столче, а около него циганетата щъкат преди да пуснат на огъня под огромния казан. Усмихнат започвам с обяснението, че ми трябват една насмолена клечка за четката и две- три главници за.. сянка на „ей онуй там очертание“. Патрона тупва с белите „Ромика“ в прахоляка и „развърта крушката“ на лудостта пред погледа ми.
- Момче, и ти си щурчо, мм? Кат перкото дет вчера се метна.., мали бе как ме стресира на нервите. Прасе видях да квичи и лети от тераса, ама чиляците ни падаме като круши! Нал тъй? Бабата цял нощес ля куршум! Ти зимай квото шъ взимаш, пък аз да погледна покрива, че мойте хайвани ще направят някоя беля.
Бригадата- едни веселяци. Много ми съ радват на акъла. Топвам клечката, дърпам от позадрямалите въглени към края с парцала, който намерих до контейнера и вече съм „на шест“. Лягане по гръб- на 160 градуса от очертанието, с пети хлътнали в ходилата му и внимателно снемам собствените си контури с насмолената пръчка. Бибиткат ми. Едно такова чуждестранно. Успокоявам шофьор на скъпия автомобил със знак за мир. Той ме уведомява, също с ръка, че би ми прерязал гърлото. Търкулвам се. Пропускам нервака. Моят човек е след него и затова бързо изпълвам сянката.
- Готово! Само секунда.
Очертанието благодари с „мерси“. В колата питам приятеля си за мокри кърпички като му показвам почерните си от въглените пръсти. Той се усъмнява, че съм пил и напълно убеден в правотата си ме размазва безпроблемно на корта.
На следващата сутрин. Децата от квартала са изрисували  тебеширите животинчета за цифри и нелош кръг около очертанието и сянката му, които получават нова функция- неподвижните стрелки на огромен, весел часовник. „ Усмивкото“ поне  два пъти на ден ще е абсолютно точен.

вторник, 17 юли 2012 г.

прррр

обентована земя
сбираща
сбирщайн
пълни щайги
съдрани гащи
модерни усмивки
отворени умове
разтворени шепи
радостни сълзи
канални потоци
на прииждащи
по терминали
през тунели
в багажници
между кактуси и огради
като вода
тор
за царевичака
за огромните мамули
от мечтаната земя
в големите камиони
храна
за говеда
за прасета
за риби
за хора
гладномучащиобекти

еволюция на гъзове
дееволюция на свободни
дишащи идеи

реалността
клетка
изпълнена с весели
вечно гладни канарчета
цвъртящи
пърхащи
дресирани от банки
въоръжени с карти
за царевични зрънца
и мамалигови къщурки
и прашливи представления
и пуканкови филми
и попкорнова музика
шоуутрота
нощулявки
всекидневки
промивки за клетката
и сладоледените мозъци
кап
капещо
съзнание
пак там
около курника

ще разхвърлим света
защото разхвърляме домовоте
защото разхвърляме магазините
защото сме разхвърляни
зашото сме изхвърлячи
зашото сме веселяци
защото сме бачкатори
защото сме боклуци
защото сме усмихнати боклуци
защото сме усмихнати лицемерни боклуци

ще оправим света
ремонтираме надеждата
винаги
при нужда
малка
и голяма нужда
с големия ключ
за голямото таковане
пръцц




четвъртък, 5 юли 2012 г.

пясъчни кучета

пясъчни кучета в нощта
ровят детска
мини пустиня
сред оазисен град
празен
надушват следите
на оглозгано слънце
на нахапана от страст луна
на паднали звезди
търсещи близост
над тях
провесена светлина
с изпрана до синьо
тъмно
драконово синьо
шумотевица
прищипан ден
съхнеща карнавална суета
заспиващи силуети на пищялки
заспали тенекиени барабани
порастнал барабанист
сънуващ
дюни
мотор
самолет
рисунка

смешни кучета
с клоунски шапки
главанаци
някакви си
бъдещи