O

πТагор

робот-емпат

- "Робот- емпат, с който ще споделяте всичко, двеста кредита на ден...", не е ли скъпичко?
- Програмиран е перфектно с новата версия на "2015". Ще ви разбира по- добре от жена ви, ще ви познава и съчувства като родната ви майка. И не се уморява никога, защото се зарежда директно от слънцето
- А ако искам да си купя един?
- Десет хиляди кредита, с възможност за възпроизвеждане до три напълно различни личности!
- Но това е цяло състояние?! Десет хиляди струва двупосочния до Сириус, човече!
- Гаранцията му на практика вечна. Разбира се, в рамките на вашия живот..
- Изплащане?
- Единствено в брой. Доставката е на следващия ден. Помислете, все пак купувате щастие за цялото семейство

дървото на живота: листа

лист свят

миналото тръгна нагоре, а бъдещето се обърна назад, за да му подаде ръка. крякането на жабите затихна последно


свят лист

изтокът тръгна напред, а западът се върна назад, за да му подаде ръка. глъчката детски смях удвои силата си

светлина за мрака

Разумът е преносима лампа. С батерия сърцето
Душите пускаме да отлети. Китайските фенери не се връщат
В тъмнината срещаме звездите. Понякога звездите падат

шива

да можехме
да подаваме ръка
след ръка
след ръка
след ръка
след река
след ръка
...........
след ръка
след ръка
след ръка
след ръка

желание

искам да изпия сухите пътеки във море
залив на чувствата с безкрая
в който песента на птиците избуява в хлебните класове
в детския глъч
в дъгите свързващи реалности без хапчета и бомби
в къщи с много по- малко болка и пълни с тревиста обич
знам че мога да съм извора разпилян на капки
дори с тялото си мога да съм извор
но нещо ме дръпва
то
ужасното съмнение идва
и ме сграбчва
и ме качва на кръста на всички отминали мъже жени и деца
и на всички бъдещи мъже жени и деца
обгърнати с виещия страх като вятър
в морето без брегове
морето на хората риби
които не плуват
небето на хората птици
които не летят
хората на земята молеща
поне за глътка от спомена
за първата глътка
разум


искам да изпия
сухите пътеки
в море
залив на чувствата
с безкрая

петното

Актът доказа, че 1 - 1 = 1, плюс душата, която запазва цялостта си, макар притежателят на точно тази да бе разпнат във вечните оптимистични полета след отделянето, и неговото желание да бе счетено за висшата проява на човешка милост. Петното мислеше много по- практично. За себе си установи. Единицата е и начало, и краят. Две е неочаквано събитие.
Веднъж попадна на странна гъба, която го накара да сънува не само цветно, но и образно, с дразнещата плътност на детайлите:
"Викингите живееха сред портокаловите горички, високо на север", сънят обясняваше с подробности, петното нито записваше, нито помнеше твърде дълго. "Стеб Гмур и Смен Гмур споделяха единствено близостта на собствените си самотности, вярваха на  Луните в небето, почитаха двете равностойно, и всеки от тях поотделно изгуби двуцветния усукан конец, получен от скитащите се от потъналия далечен полуостров."  В съня, семейство Гмур сънуваха своите си сънища. Най- често децата, които играят навън.
Оге, петното се бе кръстило така, защото точно това отговаряше на цвета му, а и лесно се произнасяше от птиците и останалите животни, усети празнота и тръгна назад, но само в пространството, времето не го задържаше, за да засити глада. Смилаше философски гъбите. Бавно, в джаз. Оге се гордееше с този си сърдечен ритъм. Безспорното беше и е. Петната нямат сърца.

сиймор, запознаване

   
тя

пътека играчки в посоката сън
високосна разхвърляна сред снимките
трупната от огледалце е страницата "преди"
над всички прочетени книги

бутонът следва самотата
асансьор прибира и тази реалност
тя видя балон върху чаршафа си
у дома



той

лунна морава
трева на отегчение въргаля котка
залутала се извън къщата
млад мъж се оглежда в сивата луна

отскоро забравената бяла котка
хапе падналата
лява ръка на вдовеца

кактус и връвчица

усложнение до формули
по- сложното е роман
потъваме в стиховете


мръднеш ли пръст
и преместиш камъка
водата нахлува
в пустинята
на тялото

потокът рисува
бодлите на кактус
който сам
ще разцъфнеш

видя ли
бяхме заедно
цялото време е
пясъчен часовник
не болка


Овърза опаковъчната хартия със зелената връвчица от балона попаднал върху кактусът, който бе разцъфнал за първи път след шестте нелоши години. Бяха постигнали освен всичко друго, и добро приятелство. Кутията за снимки се бе превърнала в убежището на изненадата.


- Текила
- Само?!
- Да
- Помниш ли?
Чашата смени няколко пръста- бързите партньори за танца върху масата, преди полета и задължителното сбогуване.
- Не. Още една
- Има връзка!
- Не знам. Благодаря

край гара пловдив

     




естествен съд

за кражба охлюва изправят
"какво, с чии ръце, кого, мислете"
строго мравката поглежда
"талант, човече, грабиш боговете"



чакалня

(до) чакали нямаше
стадото пътуваме



пейка, жена и транзистор

синя вълнена барета
ръчна плетка
изкривени от забравено минало
сухите пръсти
напипват станция живот



ябълката. отхапване

касата брои минути
"стигат ли за рая?"
страховете на бедняка

грациозен червей
с мисъл за парите
шумно влиза влака



зимна пещ

падащ прозорец
поле топлина
нереални цветове
на сухите звуци


17. 02. 2014
13.05- 15. 20