пренареждане

Раждането е пробуждане, или припалване на светещ диод в системата, или самотната игра на единствения електрон във вселената, или квантова холограма, или раждане. Ако Мориц Ешер рисуваше еволюцията, картината би представлявала „пещера в пещерата в пещерата в пещерата в пещерата и т.н“. А всяка пещера е коридора- „майчината утроба-живота“, обгърнат с вечно пулсиращата в неповторим, специален ритъм реалност (родителите, семето, зиготата, тялото, обществото, дома, небето, времето, безкрая). Да, и звездното небе е покрив над разума, който търси пролука отвъд.

Израстването: порастваме, расте и пътят, „стъпките политат“, но измъкване от гравитацията (физичните, божествените закони) на този етап е невъзможно- те ни съзграждат, следват и съхраняват. Защото и гмуркането в дупката на битието при общата мисия за откриване на нови пътища е израстък от вярата, приказките, лекотата на тежестите. Вяра в добро и лошо, в бог и науката, в живота и смъртта. В моя свят, науката е светлата част от денонощието, а бог е онази проекция на непознатото, на тъмнината. Но нали окръжността всъщност е съвършения танц на летящият разум и неговите стъпки от сънища и страхове?

Водата е единствената съзидателна, творческа религия в познаваемата реалност. Когато с лека ръка изоставили разума я замърсяваме и пилеем, ние не просто страдаме, боледуваме и съхнем. Като резултат губим и естествената си способност да се смеем и играем, човешкото избледнява, вкаменяваме движението. „Изплуването в нови светове“ с привнасяне на енергия посредством субстанции, мистика, космическа помощ всъщност е спускане навътре, сливане с водопадите на колективно неосъзнатото, разгръщане на сферата. В общия свят на агрегатните състояния на водата времето е будно. То клокочи и свири в първичния тон на вселената на разума.