Водата сънува човека, и се събуди. Навън заваля
Откри стъпваното от сандалите си в края на калната пътеката, под бора, чийто връх забит в луната дебнеше от покрива. Преди винаги заобикаляше магическото дърво
Дъждът беше сомнамбул. Каза го котката, също еврейка, мразеща оправените легла и аромата на кафе
Събираха се за бирата. Струите се стичаха по празните им, бледи тела. Като откровение. Останалото се вливаше в реката на селото
Не вярваше в тях. Обичаше ги. Чрез общуването с децата, с които рисуваше, придоби и увереността да преподава цигулка на директора на малкото училище. Надолу раздрънканото колело летеше само. Компания в тикането нагоре и правеха призраците, умората и светлината от предния фар във формата на делфин
Дъждът спеше
Последният мъж забрави дъждобран. Измъкнал се бе от кожата си. Бърбореше ужасно много, твърдейки че змиите не се страхуват от трансформации. Дъждобранът напротив, не говореше. Излизаше, прибираше се все с мълчание
"Добре"
Откри стъпваното от сандалите си в края на калната пътеката, под бора, чийто връх забит в луната дебнеше от покрива. Преди винаги заобикаляше магическото дърво
Дъждът беше сомнамбул. Каза го котката, също еврейка, мразеща оправените легла и аромата на кафе
Събираха се за бирата. Струите се стичаха по празните им, бледи тела. Като откровение. Останалото се вливаше в реката на селото
Не вярваше в тях. Обичаше ги. Чрез общуването с децата, с които рисуваше, придоби и увереността да преподава цигулка на директора на малкото училище. Надолу раздрънканото колело летеше само. Компания в тикането нагоре и правеха призраците, умората и светлината от предния фар във формата на делфин
Дъждът спеше
Последният мъж забрави дъждобран. Измъкнал се бе от кожата си. Бърбореше ужасно много, твърдейки че змиите не се страхуват от трансформации. Дъждобранът напротив, не говореше. Излизаше, прибираше се все с мълчание
"Добре"
Няма коментари:
Публикуване на коментар