кокили

- ?
- Децата...
- Двете, трите (кимване).. Добре, пети номер.

Разсипвам от свръхлеката кана с надпис "кафе". Мисля си за липов цвят. Бактериите, които унищожиха цялото кафе и почти всичкото какао, внезапно бяха изчезнали след погубването на памука. Пием го чисто. Сърба с умерената наслада на много богат човек. Челото, колкото го има, е затулено с безбожно скъпа, ленена шапка, очите са изкуствени- избрал е оранжевите камъни Монтерей, същите, заради които избухна Третата междугалактическа война. Гласът свързах с изгубен филм. Френски!? Прехвърлям файловете, но той ме прекъсва..

-Стар клиент е. Затова не му предложих калъфка. Виж, ето тази. С пет отделения, различна дълбочина, кожа от гигантска лунна змия. Тежестта на кокилите не се усеща. Казват, че било военна тайна..- сочи каната и се смее.
Усмивката му е далечна вселена.
Пощаден съм от синдрома на придобитата истинска неистинност ( лъжата ни смалява до джуджета), защото, като пето поколение журналист по рождение имам имплантирана  допълнителна, абсорбираща душа.

- Имаш ли мед?
- Земен?
- Да, тукашен
- Скъпо е, ама се намира.