лица

Лицата на хората са актьори. Те съхраняват маските на всеки един спектакъл. Изобретателния разум е техен майстор. Лицата пазят очите и устните, взаимно полагащи основата на пирамида. Върхът на фигурата е края, или началото на носа. Огледалата не уточняват подобни факти и не копаят за мистерии. Лицата имат собствени, непостоянни имена, различни от човешките. „Приятно ми е,  Щастие.” „ Аз съм този, Гняв.” „Обич, не ме отхвърляй.” „ Забравил съм те, Мъка”... Кръщава ги сърцето. На лицата гостуват светлината и тъмнината. Сезоните на лицата са различни от сезоните навън. Лоното възпитава собствен климат.

Бебешките лица са перфектни. Истински гладки писти за сълзи. Бебешките сълзи се спускат любопитно до края. Лицата на възрастните са по- скоро угар, желаещ всяка капка. Времето превръща лицата в пустиня, в луна, в айсберг. Но никога в слънце, или друга звезда. Лицата се завинтват с уши. И се отвинтват пак от звуците в ушите.

Лицата на хората са и планети. Малките планети, по които е крачил Малкия принц. Лицата не изричат думи. Изричаме ги ние. Няма хора без лица. Но има хора забравили истинското си лице. Лицата не са съдии. Обаче именно те изпълняват присъдите и дават прошката.

Лицата на хората сънуват дъжда и получават кремове като коледен подарък. Тялото е художника, който рисува картината „лице”. Умът често отхвърля нарисуваното. Огледалата са невинни. Страховете са ножици, шило и чук за лицата. Влюбеното лице е божествения пожар. Изначалната мисъл и крайната пустиня са влюбени лица.