сряда, 11 юли 2012 г.

самолетни дневници

                                
„Псссъъъъ”. Отварям хладната кутия с лекота. Пенливата течност изпълва до половина пластмасова чаша поставена върху сребриста, спускащо-прибираща се прилежна поставка. Вдигам чашата. Пия жадно, на ситни глътки, но без порив като към нещо обичано. Не търся отражение- собствено и минало. Не виждам огледалото, а само променящ се в движението по пътя нагоре полупълен светлинен цилиндър. В съшият момент, в мислите ми и като усещане, е познатия и желан вкус на голо тяло в гореща юлска нощ примесен със стръпка .
Отпивам от миналото.
Не обичам бира.
Хлад, направо си  е студено в жужащия, летящ метален кошер. Дали някой, някаква тъмна сила не би могла да разопакова самолета и освободи невинните мехурчета живот? Тогава със сигурност ще се чуе съшия, или подобен звук на отлитащи в небитието мисли и въздишки. Псссъъъ-то на спуканите спасителни тела. Виждам остатъците на пяна след вълната в онова несъществуващо в настоящето море- пътуващо, очакващо, бушуващо и тъжно. Виждам облаците.
Милостивият пристан.
Остров за души.
Пътувам инкогнито от себе си. Само тяло и опаковани нужди. Сърцето и душата са изоставени. Вероятно денем скитат из треволяка и прахоляка- встрани от шумните пътеки, а нощем се шмугват в някоя хралупа, или дупка и слушат интересни истории и приказки разказвани на хлапетии от възрастни бухали, катеричоци и лисугери.
„Пссссссъъъ..”
„Кой си ти?”
„По- тихо, не е нужно да говориш даже. Аз съм самолетният двигател. На работа съм.”
„И какво искаш от мен?”
„Можем да си поговорим за облаците и птиците. Разбрах, че се интересуваш от тях.”
„Чудничко си информиран. Да си знаеш, ама тази телепатия малко дразни. Искаш ли малко бира от моята?”
„Благодаря, но не пия бира. Предпочитам усещането от топлия вятър, който ме кара да мечтая.”
Мотор-поет!? Затворил съм очи и е почти сигурно, че сънувам в будно състояние. Питам се как ли звучат думите на една осъзнала се машина, направена всъщност единствено и само за служене и ползване. Сърцата на притихналите самолети, рецитиращи небесни стихове в огромни хангари. Бих искал да видя и чуя.
- Паста, или пиле?
- ...и бира, ако обичате. Благодаря Ви!





Няма коментари:

Публикуване на коментар