Ставаме свидетел на чудо. Прегръщаме чудодателя. Обичаме го. Споделяме храната и водата си. Намираме подслон.
Чудесата стават две. Гостенинът разстила себе си. На място. При нас. Чувства се добре. Дава. Получава. Той е странник. Говори странно. Неща без смисъл. Не го разбираме. Думите ни дразнят. Проявяваме съмнение. Някои се плашат. Страним.
Трето чудо. Свикваме. Към нас идва тълпа. Пълна със страхове. Търсят чудо за себе си. Църквата изпраща представител. Необходимост от проверка. Нужни са светци. За канонизиране. Ние продаваме билети срещу страх. Непоклатимата реалност потъмнява чудото. Силата му се губи. Верохората се объркват. Думите плъзват. Проверяващият хули. Сочи към него.
Скриваме парите. Започваме да бром. Пресмятаме. Мислим. Две? Три ли са чудесата? Или сме сънували? Парите са истински. Другото са съмнения. Тълпата разковава сцената. Сглобява кръст. Издига го. Събира камъни. Отново отваряме касите.
Чудакът тръгва през пустиня без цветове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар